Читать «Краят на империята» онлайн - страница 235

Също като в началните курсове за подготовка, помисли си развеселено тя, докато се търкаляше в храста долу, а около нея свистяха куршуми.

Тя отвърна яростно на огъня. Принуди ги да залегнат, да търсят прикритие. Или поне да се замислят, в края на краищата може и да са имперски войници, но рефлексите им са малко забавени… и къде, по дяволите, са ключовете от колата?

Намери ги… шмугна се на предната седалка и ги постави на таблото… СТАРТ… ГЕНЕРАТОР НА СКОРОСТ… САМОПРОВЕРКА… Хайде, точно сега нямам време за подобни глезотии… ето… ГОТОВНОСТ…

Пълна мощност, вертикален старт, в този миг вратата и част от таблото изригнаха от преки попадения. Гравиколата се стрелна напред по павираната алея, към затворените врати, а тя се изтърколи навън, прелетя три метра във въздуха, удари се в тревата, преметна се и се притаи зад някакъв храст, подстриган така, че да наподобява животно, после хукна приведена, използвайки каквито прикрития виждаше пред себе си.

Гравиколата изригна в пламъци, на десетина метра преди външната порта и на петнайсет във въздуха — копелдаците вероятно бяха вградили някаква противосамолетна система в проклетата врата. Сетне се стрелна надолу и рухна на подстриганата морава.

Оградата… още не… почакай малко, жено…

Хайде, скапана гравикола…

Експлозивите, оставени предвидливо от нея в жабката, изригнаха, поваляйки с взривна вълна портата и каменните колони от двете й страни.

Сега вече ставай. Бягай.

Точно като в онези курсове за подготовка, помисли си отново тя. Приближаваш стената, поставяш пушката отгоре, прехвърляш се, падаш, претъркулваш се, стреляш.

Само че няма по какво да стреляш.

Стоеше приведена сред храсталаците. Добре поне, че Императорът бе построил тайната си квартира далече от населените места.

Синд огледа пораженията. Какво пък, не беше толкова зле. Обяснението? Най-вероятно престъпник или група престъпници са направили опит за влизане с взлом. Дори и агентите от Вътрешна сигурност да заподозрат нещо повече. Императорът ще си помисли, че някой стар враг е тръгнал по дирите му.

Е, поне се позабавлявах малко, рече си тя.

И мисля, че сме една крачка по-близо до Императора.

34.

Вечният император едва ли би останал доволен, ако знаеше за какво използват Стен и Синд неговата някогашна спалня на борда на „Виктори“. Луксозно обзаведеното помещение бе натъпкано с фишове, разпечатки и набързо надраскани бележки.

Стен и Синд се бяха разположили в леглото и обмисляха свалянето на Императора.

Преглеждаха събраната от Синд информация. Отново и отново. Защото всеки път им се струваше, че липсва само едно, последно парче.

— Не виждам друг начин да погледнем на проблема — рече Стен. — Антената трябва да е ключът към всичко.

— Което ни дава един възможен вектор — добави Синд.

— Така е — рече намръщено Стен. — Но за да получим координати, ще ни трябва поне още един. В момента знаем само, че скривалището на Императора е някъде между точка А и безкрая.