Читать «Краят на империята» онлайн - страница 232

Усещането за абсолютна сигурност. Кой би предположил, че тъкмо това е мястото, където един мъртвец ще се завърне.

Това бе третото имение в списъка на Синд. И докато първите две бяха определени с вероятност за успех 50 процента, това удряше почти 93. Според официалната легенда семейство Шахряр били бивши търговци, обичащи да скитат по широкия свят. Купували имения на различни светове и понякога с десетки години не ги посещавали. А когато някой ден се появят на прага, очаквали да им бъде осигурена пълна поверителност.

Една жена посрещна Синд пред високия вход на централната къща. Или вратата бе снабдена с механизъм, или портиерът бе някой бор, за да може да я затваря и отваря. Жената, която се представи като мис Алалайза Очио, според анализа на Кайс бе вероятно библиотекарката на имението. Навярно не знаеше истината и вярваше в историята за Шахряр, бяха я наели по-скоро заради техническите й умения, определен наивитет и склонността към усамотен живот.

Тя бе чувала за института „Плат“ и неговите фишове.

— Как да ви наричам, госпожице? — бе първият й въпрос.

— Нека бъде просто Брет. Титлите са нещо, което може да ви осигури по-добра маса в скъп ресторант. Понякога.

Мис Очио я покани да влезе. Нещо разхладително? Разбира се. Имаме почти всичко. Животът ми може да е самотен, но поне е пълен с удобства. Защо не кафе? Не, обядвах в хотела. Побъбриха така още малко, сетне:

— Брет, ще мога ли да чуя малко подробности? Любопитно ми е какво ви заинтригува в това имение.

Синд обясни. „Плат“ започваше поредица публикации, посветени на резиденции на богаташи. Не само за това какъв камък е използван или колко кристала има в полилеите, а най-вече доколко практични и удобни може да са подобни места? Всяка статия щеше да съдържа не само план на разположението, но и подробно заснето устройство на отделните помещения. На заден план обслужващият персонал или притежателите на имението щяха да споделят впечатленията си, а един от архитектите консултанти на фирмата щеше да се включи със собствен анализ.

Усмивката на мис Очио се стопи.

— Във всяка стая?

— Е — въздъхна Синд. — Може да пропуснем банята, освен ако е нещо наистина уникално.

— Съжалявам — отвърна жената. — Но това просто е невъзможно. Основите… някои външни постройки… първият и вторият етаж и библиотеката са отворени за посещение. От време на време каним тук местното градинарско общество. Можете да записвате срещите ни. Но не и останалата част от сградата, и най-вече жилищните помещения горе. Семейство Шахряр държи особено на личното си пространство и при подписване на договора ме предупредиха изрично, че не бива да допускам когото и да било. Така че, ако такива са плановете ви, боя се, че сте пътували напразно.

— Не можете ли да се свържете със семейството и да ги попитате? Ах, да. Забравих. Те живеят изолирано. Слава Богу, че не съм богаташка. — Тя се надигна. — Къде бих могла да се измия? А сетне може би ще ми покажете онези части от къщата, които не са затворени за обществеността?