Читать «По-широко поле за борбата» онлайн - страница 9

Предлага ми да отидем да пием кафе. Аз, разбира се, приемам. Кафето е от автомат. Нямам монети, тя ми дава два франка. Кафето е отвратително, но това не подкосява нейния устрем. В Париж можело и да пукнеш на улицата, но на никого не му дремело. В родния й край, в областта Беарн, не било така. Всеки уикенд си ходела в родния край, а вечер посещавала курсове в Националната консерватория по изкуствата и занаятите, за да си подобряла положението. След три години може би щяла да вземе диплома за инженер.

Инженер. Аз съм инженер. Трябва да кажа нещо. Опитвам се да се осведомя с леко атрофирал глас:

— На какви курсове ходите?

— По контрол на управлението, факториален анализ, алгоритмика, финансово счетоводство.

— Сигурно не е шега работа… — отбелязвам аз леко отнесено.

Да, не било лесно, но тя не се бояла от работата. Вечер често работела до полунощ в гарсониерата си, за да си напише домашните. Така или иначе, в живота човек трябвало да се бори, за да постигне нещо — винаги била смятала така.

Качваме се по стълбите на път за кабинета й. „Е, тогава бори се, мила моя Катрин…“ — казвам си меланхолично. Наистина не е много хубава. Освен развалени зъби има и коси с убит цвят, дребни очички, които блестят от злоба. Няма очертаващи се гърди или дупе. Бог определено не е бил много добър към нея.

Мисля, че много добре ще се разбираме. Тя видимо е решена всичко да организира, всичко да ръководи, аз само ще ходя там да провеждам обучението. Това прекрасно ме устройва — нямам никакво желание да й противореча. Не мисля, че ще се влюби в мен; имам чувството, че е неспособна да се опита да направи каквото и да било с някой мъж.

Към единайсет часа в кабинета довтасва нов образ. Казва се Патрик Льороа и явно с Катрин работят в един кабинет. Хавайска риза, стегнати в таза дънки и закачена за колана му връзка ключове, която подрънква при всяка негова крачка. Бил малко скапан, казва ни той. Прекарал нощта в джаз бар с приятел, двамата успели „да забият две мацки“. Така де, доволен е.

Прекарва остатъка от деня в телефонни разговори. Говори високо.

При третия телефонен разговор подхваща една сама по себе си тъжна тема: някаква обща приятелка — негова и на гаджето, на което се обажда, — загинала при автомобилна катастрофа. Утежняващо обстоятелство: на волана бил трети приятел, когото нарича „оня Фред“. А на оня Фред нищо му нямало.

Всичко това по принцип е по-скоро потискащо, но той съумява да прикрие тази страна на въпроса чрез нещо като цинична вулгарност с крака на масата и на тарикатски жаргон.