Читать «По-широко поле за борбата» онлайн - страница 10

— Беше супер симпатична тая Натали… И страшно готино маце. Егати шибаната история… Ти ходи ли на погребението? Мен погребенията много не ме кефят. Поне да имаше смисъл… Е, може би за старите все пак. А оня Фред ходи ли? Голям късмет извади това копеле.

Когато идва време за обяд, изпитвам истинско облекчение.

Следобед трябваше да се срещна с началника на отдел „Програмни проучвания“. Не знам точно защо. Във всеки случай поне аз нямах какво да му кажа.

Чаках час и половина в празен, полумрачен кабинет. Нямах особено желание да светна лампата, донякъде от страх да не забележат присъствието ми.

Преди да ме пратят в този кабинет, ми бяха дали обемист доклад, озаглавен „Ръководна схема на плана за компютризация на Министерството на земеделието“. И пак — защо? Този документ изобщо не ме засягаше. Ако можех да се доверя на предговора, беше посветен на „опит за предварително определяне на различните архетипни сценарии, замислени в името на един основен подход — целите“. Самите цели, „оправдани от по-фин анализ от гледна точка на желателността“, бяха например ориентиране на политиката за подпомагане на земеделските производители и животновъдите, развитие на по-конкурентоспособен параземеделски сектор на европейско равнище, възстановяване на търговския баланс в областта на пресните продукти… Прелистих набързо доклада, подчертавайки с молив забавните изречения. Например: „Стратегическият аспект се състои в осъществяването на всеобхватна информационна система, изградена чрез интегриране на разпространяваните разнородни подсистеми“. Или: „Налага се спешно да се валидира един каноничен релационен модел в организационна динамика, която да доведе в средносрочен план до изграждането на обектноориентирана база данни“. Най-накрая някаква секретарка дойде да ми съобщи, че заседанието се проточило и че за съжаление, шефът й нямало да може да ме приеме днес.

Тогава се прибрах вкъщи. Нали и бездруго ми тече заплатата, ха-ха-ха!…

В метростанция „Севр-Бабилон“ видях странен надпис със спрей, който гласеше: „Бог допуска неравенството, а не несправедливостта“. Зачудих се кой ли е така добре осведомен за Божиите намерения.

8

Обикновено през уикендите не се срещам с никого. Стоя вкъщи, подреждам си нещата и тихо се депресирам.

Само че тази събота от двайсет до двайсет и три часа ми се полага общуване. Ще вечерям с приятел свещеник в мексикански ресторант. Ресторантът е добър — в това отношение няма никакъв проблем. Но приятелят ми още ли ми е приятел?

Учихме заедно — бяхме на двайсет години. Все още доста млади. Сега сме на трийсет. След като си взе дипломата за инженер, се записа в Семинарията — просто пое в друга посока. Днес вече е кюре във Витри. Не е лесна енория.

Ям фахита с червен боб, а Жан-Пиер Бюве ми говори за сексуалността. Според него мнимият интерес на нашето общество към еротиката (чрез рекламата, списанията, изобщо медиите) е абсолютно фалшив. На повечето хора всъщност им е писнало от тази тема, но се преструват, че я харесват, поради някакво странно лицемерие с обратен знак.