Читать «По-широко поле за борбата» онлайн - страница 61

— Вие смесвате всичко. Лудостта на Мопасан е само класически стадий от развитието на сифилиса. Всяко нормално човешко същество приема двете системи, за които говорите.

— Не. Мопасан е полудял, защото е имал изострено съзнание за материята, небитието и смъртта — и за нищо друго. В това отношение той е приличал на нашите съвременници и поради това е правел абсолютно разграничение между индивидуалното си съществуване и останалия свят. Днес това е единственият начин, по който можем да мислим света. Например куршум от „Магнум 45“ може да изсвисти покрай лицето ми и да се забие в стената зад мен — аз ще остана невредим. Другият вариант е куршумът да порази плътта ми и тогава страданието ми ще е значително: лицето ми ще бъде обезобразено, а може би и окото ми ще се пръсне. Тогава ще бъда обезобразен и едноок и ще пораждам отвращение у хората. По-общо казано, всички ние сме подложени на остаряване и смърт. Представата за остаряването и смъртта е непоносима за човешкия индивид. В нашите цивилизации тя се развива приоритетно и необусловено, постепенно изпълва полето на съзнанието и не оставя място за нищо друго. Така лека-полека се появява убеждението, че светът е ограничен. Дори желанието изчезва — остават само горчивината, завистта и страхът. Най-вече горчивината. Никоя цивилизация, никоя епоха не е съумявала да развие у своите подвластни горчивина в такива размери. От тази гледна точка живеем в безподобно време. Ако трябва да сведа до една дума психическото състояние на съвремието, това несъмнено ще бъде горчивина.

Отначало тя нищо не отговори. Замисли се за няколко секунди, след което ме попита:

— Откога датират последните ви полови сношения?

— Отпреди малко повече от две години.

— Аха! — възкликна тя почти триумфално. — Виждате ли? При това положение как искате да обичате живота?…

— А вие бихте ли приели да правите секс с мен?

Тя се смути, дори ми се стори, че леко се изчерви. Беше четирийсетгодишна, слаба и доста похабена, но онази сутрин наистина ми изглеждаше очарователна. Съхранил съм много нежен спомен от този миг. Тя се усмихна пресилено и направо ми се стори, че ще каже „да“. Но в крайна сметка се окопити.

— Не ми е това работата. Като психолог ролята ми е да ви приведа в състояние да започнете процедури по съблазняване, за да можете отново да имате нормални взаимоотношения с млади жени.

За следващите сеанси тя помоли да бъде заместена от колега мъж.

Почти по същото време започнах да се интересувам от събратята си по несгода. Сред тях нямаше много яростни типове — най-вече депресивни и тревожни. Мисля, че това беше нарочно. Хората, които познават този вид състояния, бързо се отказват да се правят на хитри. Като цяло си лежат по цял ден благодарение на успокоителните. От време на време се въртят по коридора, изпушват четири-пет цигари една след друга и се връщат в леглото. Храненето обаче се извършва колективно. Дежурната сестра казваше: „Сипвайте си“. Не се чуваше никаква друга дума. Всеки си дъвчеше храната. Понякога някой от сътрапезниците изпадаше в криза и започваше да се тресе или да стене. Тогава се прибираше в стаята си и толкова. Постепенно ми хрумна, че всички тези хора (мъже и жени) изобщо не бяха разстроени — просто им липсваше любов. Техните жестове, пози, мимики издаваха крещяща жажда от физически контакт и от милувки, но естествено, това не беше възможно. Ето защо стенеха, викаха, деряха се с нокти, а по време на престоя ми имаше и един успешен опит за кастрация.