Читать «По-широко поле за борбата» онлайн - страница 62
Мишел Уелбек
Седмиците минаваха и все повече се убеждавах, че съм там, за да изпълня предварително начертан план — почти както в Евангелието Христос изпълнява предреченото от пророците. Същевременно се оформяше интуитивното усещане, че този престой е само първият от поредицата все по-продължителни интернирания във все по-непристъпни и строги психиатрични заведения. Тази перспектива дълбоко ме натъжаваше.
От време на време виждах психоложката по коридорите, но не завързвахме истински разговор — отношенията ни бяха придобили твърде формален характер. Каза ми, че дисертацията й за тревожния страх напредвала — трябвало да се яви на изпити през юни.
Та, значи, днес вероятно имам смътно присъствие в една докторска дисертация сред други конкретни случаи. Това впечатление, че съм елемент от досие, ме успокоява. Представям си томчето, залепената му корица, леко тъжната му обложка. Бавно се сплесквам между страниците, размазвам се.
Излязох от клиниката на 26 май. Помня слънцето, жегата, атмосферата на свобода по улиците. Беше непоносимо.
Пак на 26 май съм бил заченат, късно следобед. Сношението се извършило в хола, върху псевдопакистански килим. В мига, когато баща ми проникнал в майка ми на задна прашка, тя имала злополучната идея да протегне ръка и да го погали по тестикулите, което ускорило еякулацията. Тя изпитала удоволствие, но не и истински оргазъм. Малко след това яли студено пиле. Това било преди трийсет и две години. По онова време все още се намирали истински пилета.
Що се отнася до живота ми след излизането от клиниката, не следвах точни разпореждания — трябваше само да се явявам веднъж седмично. Колкото до останалото, занапред следваше сам да се грижа за себе си.
6
Сен-Сирг-ан-Монтан
Колкото и парадоксално да изглежда, има път за изминаване и той трябва да бъде изминат, но няма пътник. Вършат се действия, но няма извършител.
Сатипатхана Сута, XLII, 16
На 20 юни същата година станах в шест часа и включих транзистора или по-скоро радио „Носталгия“. Звучеше песен на Марсел Амон, в която се пееше за някакъв мургав мексиканец — лека, безгрижна, глуповата; точно каквато ми трябваше. Измих се, слушайки радиото, после събрах някои свои вещи. Бях решил да отида в Сен-Сирг-ан-Монтан или поне да опитам пак.
Преди тръгване дояждам всички хранителни продукти вкъщи. Трудничко е, защото не съм гладен. Добре, че няма кой знае какво: четири сухара и консерва сардини в олио. Не ми е ясно защо постъпвам така — очевидно е, че това са дълготрайни продукти. Но отдавна съм престанал да виждам смисъл в моите действия — да кажем, че вече не виждам смисъл много често. През останалото време съм, малко или много,
