Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 53

— Но защо толкова ви мразят? — осмели се да попита накрая.

Манодората сви рамене и отговори:

— Някои християни обвиняват евреите за смъртта на Христос. Един такъв е свети Августин от Хипо, чиито мощи лежат в църквата „Сан Пиетро“ в Павия.

— Да, виждала съм гроба му — кимна Симонета. — Почитат го като велик учител.

— Да — вдигна тъмните си вежди Манодората. — Обикновено го изобразяват с горящо, пронизано от стрела сърце в ръка, което символизира силата на неговата набожност. Ала за моя народ той е проводник на голямо невежество, тъй като самият Христос е бил евреин и е убит от римляните по заповед на Пилат Понтийски, както пише съвсем ясно и във вашето писание. Значи може да се каже, че вашите предци са по-отговорни за тази смърт, отколкото моите. И въпреки това тези обвинения ни преследват векове наред. А тук, в този град, аз съм мразен по сходни обвинения в убийство.

Симонета замръзна и внезапно съжали, че е останала съвсем сама.

— Убийство ли? — изхриптя.

— Че съм убил съпругата на един мъж.

Симонета се обърна рязко и огледа лицето на госта си за признаци за черен хумор. И ги видя — тънките устни потрепнаха и после пак заговориха:

— А престъплението ми се състои в това, че съм пресякъл същия площад, който била пресякла и тя, но в посока, обратна на часовниковата стрелка, при това в нощ, когато луната е дебела и пълна. Жената развила млечна треска, разболяла се и умряла. Сега съпругът й хвърля камъни по децата ми, когато ги види на улицата — Симонета се опита да каже нещо, но той продължи: — Не ме разбирайте погрешно, не търся съчувствие. Поуката от моя разказ е следната: някои от моите предшественици — зелотите, са били обградени от някои от вашите предшественици — римляните. И въпреки това ето ни сега — дишаме, живеем. Вие сте имали съпруг, а аз… — тук очите му отново омекнаха. — … имам съпруга. И, моля да ми простите, но вие сте млада и нищо чудно отново да срещнете любовта.

— Това никога няма да стане! — отсече домакинята и закрачи бързо напред.

Манодората се усмихна лекичко, защото разбираше много повече, отколкото тя му казваше. Тръгна след нея, хвана ръката й и я извърна към себе си.

— Кажете ми, синьора, молите ли се?

— Да се моля ли?

— Вие сте християнка. Е, молите ли се, ходите ли на литургия?

— Да… ами аз… правех го някога.

— Но сега се обръщате за утеха към класическите легенди, така ли? Може би за вас ще бъде по-добре, ако се обърнете към вашия християнски бог!