Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 51
Марина Фиорато
— Е, за настоящия кардинал обаче не мисля, че някой ще се сети да направи сладки.
— Какво искате да кажете? — попита тя.
— Нищо — отвърна евреинът, вече дошъл на себе си. — Просто ми хрумна. Моля, продължете, слушам ви!
Тя предпочете да остане само на делова тема и продължи:
— Бадемите могат да бъдат осолявани и прибирани в качета или пък използвани за овкусяване на месо и сладки. Англичаните правят от тях един деликатес, наречен „марципан“. Могат да бъдат консумирани и в естествения им вид, разбира се.
— Достатъчно хранителни ли са? Имат ли приятен вкус или някакви медицински качества?
Симонета протегна ръка и откъсна един бадем. Свали умело зелената му черупка с ловджийския си нож и го поднесе на госта си.
— Ето, опитайте сам, синьор!
Манодората огледа неуверено плода, а после го пое с нормалната си човешка ръка. Постави го в устата си и започна да го дъвче. Но после изражението му се промени и той извади една копринена кърпичка от джоба си и деликатно изплю остатъците от бадема в нея.
— В името на Яков, има вкус на дърво!
Симонета се усмихна и рече:
— И аз си помислих така, когато преди години опитах за първи път бадем. Но имат един особен вкус, след като се подъвчат още мъничко.
Манодората свали ръкавицата си със зъби и започна да души останките от плода, очевидно не особено убеден в положителните страни на този деликатес. После изрече властно:
— Заведете ме у дома си! Искам да огледам счетоводните ви книги и скиците на имотите ви.
Симонета сведе очи. Беше обещала на Рафаела, че ще посрещне евреина в градината и няма да го пуска в къщата — слугинята й се ужасяваше, че ако евреинът прекрачи прага им, къщата ще бъде прокълната. Беше й обещала това по-скоро в името на спокойствието си и изобщо не вярваше на суеверията и предразсъдъците на тази проста жена, но пък имаше обичая да спазва обещанията си. Затова предпочете да смени темата, вместо да ядосва госта си.
— А какво ще кажете за тези дървета и плодовете им? Има ли някаква полза от тях?
— Може би — отговори Манодората. — Но както виждам, имате достатъчно акри земя под тях. Ако се прочистят и се засадят маслини, ще ви донесат много пари. Лозя няма смисъл да се засаждат, защото са необходими твърде много години, докато израснат и започнат да дават достатъчно плод. Иначе дървеният материал от тази горичка изглежда добър — може да бъде насечен и продаден за дърва за огрев или пък за онези военни машини, които засега като че ли млъкнаха, но които няма начин да не се завърнат.
Симонета се загледа с много тъга в обречените дървета. Протегна дългите си пръсти и погали ствола на най-близкото. То потрепери лекичко под ръката й и отрони няколко сълзи роса. Щеше да й бъде непоносимо да ги гледа как падат под ударите на брадвите — бадемите се бяха превърнали в неразривна част от наследството на Кастело. Те бяха част и от самото име на Ди Сароно — дори семейният герб носеше три бадема. А после си спомни, че тъкмо тези отличителни знаци бе носил Лоренцо при смъртта си. Болката в гърдите й стана толкова остра, че тя сграбчи здраво ствола на дървото, докато не усети и болката в дланта си.
