Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 52
Марина Фиорато
Когато заговори, тонът й излъчваше лекота, която успешно прикриваше истинските й чувства.
— Древните гърци имат една легенда за красивата принцеса Филида, която се влюбила във войник на име Демофонт. В деня на сватбата си го чакала пред олтара, но той не се появил. Продължила да го чака на същото място години наред да се върне от войните, но накрая се обесила на едно бадемово дърво — тук Симонета си спомни, че по едно време и тя бе мислила да избере пътя на самоубийството. — В знак на съчувствие към ориста й боговете превърнали Филида в същото онова клонче, на което се обесила. Когато изпълненият с угризения Демофонт се завърнал, заварил Филида, превърната в дърво без листа и без цветове. Прегърнал дървото и то автоматично се разлистило и разцъфтяло, с което доказало, че дори смъртта не е в състояние да победи любовта и вярата. И до ден-днешен в земята на гърците бадемовото дърво е символ на надеждата.
Манодората се загледа втренчено в нея и постепенно странните му сиви очи омекнаха.
— Долавям в тази приказка едновременно истина и лъжа. Съпругът ви няма да се завърне, но смъртта му няма да може да победи любовта и вярата в него. Никой не знае това по-добре от моя народ! — той отново потъна в мисли, а после обърна гръб на горичката и се насочи нагоре по пътеката към къщата, като я подкани: — Хайде, елате! В замяна и аз ще ви разкажа една приказка.
Симонета тръгна до него, заслушана в разказа му.
— Много далече и много отдавна имало една крепост, наречена Масада. Била построена от цар на име Ирод — същият, който във вашите свети писания искал смъртта на човека, когото вие наричате Исус. Крепостта била изключително здрава, но също така и много красива. Била разположена на планина, която гледала към един затворен сред сушата океан, наречен Мъртво море. В продължение на много години била римски гарнизон, докато не била превзета от хора, познати като зелоти.
— Евреи ли? — попита Симонета.
— Евреи. Когато град Йерусалим паднал в ръцете на римляните, зелотите потърсили убежище в Масада. Римляните отвърнали, като обградили крепостта. Зелотите се били храбро, но не били в състояние да сторят нищо срещу могъществото на Рим. Разбрали, че краят им наближава. Водачът им Елиезер бен Яир заповядал всички зелоти да бъдат убити. Избрал десетина, които да убият останалите, след това един от тези десет, който да убие другарите си и накрая да се самоубие.
Симонета се закова на място, слисана от чутото. Но гостът й продължи да върви напред, както и да разказва:
— С падането на крепостта Масада идва и краят на държавата Израел — земята, която ни е била обещана. И оттогава насам ние сме разпръснати по целия свят — мразени и осмивани, но продължаващи да живеем. Нашата смърт, както и смъртта на нашите братя през вековете, е свидетелство за неугасващата сила на нашата любов и надежда. Защото Масада всъщност не е краят. В Йорк евреите били затворени в кулата Клифърд и изгорени, до последния човек. В Майнц след първия кръстоносен поход всички членове на еврейската общност били изкарани на площада и един по един обезглавени. В Испания, доста наскоро, лично аз… — тук спря, очевидно потънал в спомени, и смени темата. — Е, отлично знаете какво говорят за моя народ дори и в този прекрасен и уж
