Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 50

Манодората продължи да крачи още известно време, след което се обърна, погледна в очите Симонета и отсече:

— Шакад! — и преди да бе успяла да попита, преведе: — Бадеми! — презрителното му махване със златната ръка обясни предоволно мнението му за бадемовата горичка.

— Значи познавате тези плодове? — възкликна изненадано Симонета, но после се наруга мислено. Как е възможно такъв начетен човек да не е наясно с едни толкова прости неща.

— Разбира се, че ги познавам. Само че никога не съм вярвал, че биха могли да растат чак тук, в мразовития север.

— Топографска случайност. Предците на Лоренцо… Предците ни са ги донесли по време на кръстоносните походи и тази топла равнина в подножието на планините очевидно е успяла да допадне поне на по-горчивата им разновидност.

Той кимна, но тя не беше сигурна дали е чул думите й или не.

— На иврит ги наричаме „шакад“. Думата има дълбок смисъл — означава „бързо пробуждане“ или „очаквам“. Прекрасно олицетворение на вашето положение, не мислите ли?

Тя предпочете да не отговаря, смутена от странното му чувство за хумор.

После той продължи с по-мек тон, като че ли по-скоро на себе си:

— В Палестина цветовете се появяват още през януари, възвестявайки пробуждането на цялото мироздание. Много красиви цветове, в бяло и розово.

Симонета схвана, че странният й спасител вече не беше при нея, а някъде далече на Изток.

— Жезълът на Аарон е бил всъщност бадемова клонка, а плодовете на бадема са сред избраните за украсяването на златния свещник на скинията. Евреите и до ден-днешен носят цъфнали бадемови клонки в синагогата на големите си празници.

Симонета предпочете да замълчи, за да не издаде невежеството си относно тези ритуали. Почти всяка дума й звучеше непознато — изобщо не бе в състояние да проумее значението на подобни обичаи. Но Манодората приключи с емоционалното си отклонение и премина към деловите въпроси.

— А събирате ли тези бадеми? Използвате ли ги по някакъв начин?

Симонета сви рамене и отговори:

— Преди слугите ги беряха през есента и ги складираха в избата, където някога държахме съкровищата си — тук се усмихна, спомнила си една история, която реши да разкаже на госта си. — Преди години една прислужница и един прислужник се влюбили един в друг по време на беритбата на бадеми. Казвали се Орсолина и Джузепе. Набрали си малко плодове и приготвили от тях сладки, наречени „амарети“, за да ги подарят на кардинала на Милано. Поднесли му ги в църквата на Сароно, за да благослови съюза им — усмивката й угасна, припомнила си собствената сватба в същата тази църква — щастлив съюз, от който вече не бе останало нищо. Вдигна очи към Манодората, за да провери дали не е разчел мислите й, но той имаше отнесено изражение и тъжна усмивка.