Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 48

Симонета само затвори очи, но добрият Анселмо не издържа и избухна:

— Синьор Луини! Или ще покажете на тази жена дължимото уважение, или ще напуснете веднага моята църква! Синьора Ди Сароно е благородничка, вдовица, а освен това тук сме в Божия дом!

— Добре, де. Тогава три франка.

— Не в това е въпросът, синьора — рече Анселмо, пристъпвайки към Симонета. — Не сте длъжна да го правите. Вярно, времената са ужасно трудни, но аз бих могъл да ви предложа милостиня…

— Не, отче — поклати глава тя. — Аз си имам покрив над главата, облечена съм и имам достатъчно за ядене. На света съществуват хора в много по-голяма нужда от мен, така че си запазете милостинята за тях. А аз мога да работя тази работа и както и да ме третира този мъж тук, ще се наложи да изтърпя всичко. Бог намира странни начини, по които да изпита вярата ни. А както изглежда, последните два месеца и бъдещите са моето изпитание.

Бернардино се почеса по главата. Значи наистина е набожна. Е, ще бъде по-трудно, отколкото си мислеше. Тръгна бързо по пътеката между пейките, като й направи знак да го последва. Свещеникът, който прецени, че дамата има спешна нужда от придружител, тръгна след тях. Когато стигнаха до апсидата, Бернардино й подхвърли огромна синя пелерина и заповяда:

— Съблечи се! И се увий в това тук! Краката ти да са боси, ако обичаш!

Симонета имаше чувството, че пелерината, която й беше подадена, прогаря пръстите й.

— Но това не е прилично! — промърмори тихо. — Пък и ще замръзна!

— Стига си хленчила! Трябва да видя формата на плътта ти под гънките, начина, по който платът пада и се нагъва. Трябва да видя цветовете, които този нюанс на синьото ще придаде на кожата ти. И искам от теб да престанеш да се оплакваш! Това е моят миг и моята територия! Така. Сега седни под тази голяма стена!

— Кога, сега ли?

— Какъв по-добър момент от сегашния!

Анселмо въздъхна и промърмори:

— Ще донеса мангал — а на Бернардино размаха пръст и изрече предупредително: — Като начало един час! Нито минута повече! И прояви уважение!

Художникът не каза нищо, просто изчака свещеникът да се махне. След това започна да забърква боите в палитрата си, но изпод вежди наблюдаваше Симонета как се измъква от мъжките си дрехи под прикритието на пелерината. Тя беше самото съвършенство, а синият цвят караше очите й да пеят и плисваше дъга върху кожата й. Виждаше всеки нюанс на плътта й, сякаш гледаше във вътрешността на стрида. Тя вдигна предизвикателно очи. Той се приближи и погледите им се сплетоха.

— И така, Симонета — каза той, — само ще оправя пелерината около теб. Не се притеснявай. Днес няма да прелюбодействаме. Тези неща могат да почакат за по-късно.

Симонета вдигна ръка с намерение да го зашлеви през лицето, но той улови светкавично ръката й и се ухили.