Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 22

— Синьор? — изрече кратко тя.

Гласът й беше тих и музикален, но излъчването й беше ледено. Не би могла да бъде на повече от… колко? Може би седемнайсет? Но пък каква осанка, какво достолепие само! Без да прави опити да снижава гласа си, Бернардино каза:

— Синьора, бих искал да ми позирате като модел. Искам да ви нарисувам!

Сега вече бе привлякъл цялото й внимание. Симонета бе дошла тук, за да се помоли за чудо. Това ли й бе изпратила Божията майка? Мъж, който бе най-малко на четирийсет, ако не и повече, висок, отвратително красив, отправящ й предложение, което тя не разбираше. Да не би това да бе поредното изпитание? Какво би могла да има предвид с това Небесната царица?

— Да нарисувате… мен? — прошепна объркано тя.

Към този момент обаче отец Анселмо вече бе успял да стигне до тях — широката му роба не му бе позволила да върви по-бързо през църквата.

— Приемете извиненията ми заради този човек, милейди! — изрече задъхано. — Той е просто художник. („Велик художник“ — вметна Бернардино, обаче никой не му обърна внимание.) — Дойде да изрисува стените на тази църква и ако разбирам правилно безочливото му предложение, той желае да му позирате за… за една от фигурите тук!

— Не просто за коя и да е фигура — обади се накрая Бернардино. — А за главната фигура! За самата Дева Мария! — и за да подчертае значението на думите си, плесна весело намиращата се близо до него статуя на Богородица по задните части.

Това вече дойде в повече на Симонета ди Сароно. Напусна веднага църквата, следвана плътно от Рафаела. Тонът на този човек и непочтителното му отношение към Дева Мария бяха възмутителни. Но за внезапното й напускане имаше и още една причина. Тя бе направила унизителното за себе си откритие, че въпреки огромната си скръб се е поддала вътрешно на неземната му красота. И сега нищо, нито дори фактът, че от много дълго време бе без Лоренцо в леглото си, не бе в състояние да й опрости този огромен грях. Чувстваше се разтърсена до дъното на душата си и много виновна, затова реши да изкупи греха си с дълги часове пред домашния си олтар, където нямаше опасност да го види. Не чу извиненията на отец Анселмо, но много добре чу прощалните думи на своя мъчител. Той излезе на стълбите на църквата и се провикна към отдалечаващата се черна фигура:

— Ще ви платя!

* * *

Анселмо завлече Луини обратно в църквата и изрече с укор:

— Не говорете глупости, господине! Тя е една от най-богатите дами в Ломбардия! Няма нужда от вашите пари!

— Всички имат нужда от пари — каза Бернардино, загледан в нея. — Та като стана въпрос за това… — остави се свещеникът да го отведе обратно до олтара и да му обясни условията, при които го наемат.

— За всяка фигура на светец ще получавате по двайсет и два франка на ден.