Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 20

* * *

Когато Бернардино се закле, че всяка жена, която рисува, ще бъде красива като ангел, той нямаше никаква представа, че ще трябва да почака повече от двайсет години, докато я открие. Докато рисуваше стенописа за дожа, родителите й тъкмо се бяха оженили. Когато започна своята „Пиета“ в Киаравале, близо до Рогоредо, тя тъкмо се раждаше. Когато през 1522 година нарисува една от най-великите си творби — величественото платно „Коронацията на Христос“, изработено за Конгрегацията на Светата корона в Милано, тя тъкмо се омъжваше за друг и се опитваше да прокара през гърлото си първия си бадем. Майсторството на Бернардино растеше, ала никога, нито веднъж, не успя да открие в моделите си лицето, което си струваше да нарисува. Не и докато през 1525 година не прие една нова поръчка, когато най-сетне се озова в една стая с обекта на естетическите си желания. Това стана, защото, по молба на кардинала на Милано, той се озова в църквата „Санта Мария деи Мираколи“ — „Мадоната на чудесата“ в градеца Сароно в същата онази сутрин, в която Симонета ди Сароно се появи, за да се помоли за чудо.

* * *

— Коя е тази?

Отец Анселмо извърна очи към своя гост. Доколкото можеше да прецени, художникът бе почти на същата възраст като неговата, някъде в средата на жизнения си път, ала гласът му издаваше чувствителност, доста различна от тази на свещеника. Докато Анселмо мислеше за Бога и въобще за небесни дела, този красив мъж пред него очевидно търсеше само земните наслади. Но макар да се познаваха само от четвърт час, отецът вече харесваше госта си. Това, разбира се, не му попречи да вложи лека предупредителна нотка в гласа си, когато отговори:

— Синьор Луини, това е синьора Симонета ди Сароно.

— Виж ти! — отбеляза очарован художникът, а от очите му заискри неприкрита жажда.

Анселмо погледна право в очите по-високия мъж и рече:

— Господине, тя е една от най-великите дами по тези части на страната!

— Сигурен съм, че по всички части, падре.

Анселмо не се отказваше.

— Съвсем отскоро е ведова, вдовица от войната.

— Става все по-добре.

— Синьор! — възкликна шокирано свещеникът. — Как можете да говорите така?! Та войната опустоши цялата равнина на Ломбардия! Не само тази нещастна дама, а мнозина други жени страдат от загубата на свои близки! Страданието не подмина никого — нито големите, нито малките хора. А съпругът на тази бедна душа загина при последната битка, при Павия. А какъв човек беше само! Пълен с младост и енергия, и толкова набожен!

— Струва ми се, че той липсва и на вас, а?