Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 159
Марина Фиорато
Думите сякаш бяха написани точно за тях и за семейството, в което се бяха превърнали, за семейството, което един ден щяха да имат. По време на молитвите бабата запуши ушите си за думите и благодари на Бога по свой си начин, искрено и почтително. Никога не бе преставала да бъде набожна, даже през черните дни след смъртта на Филипо. Но днес дори и тя беше толкова развълнувана, че мина храбро през площада, на който бяха изгорили трупа на Филипо. Защото Бог й бе дарил Амария, а сега и Селваджо, и техните деца щяха да растат като маслинови клонки около нейната маса. Сърцето й вече беше пълно.
Булката и младоженецът изглеждаха светли и бляскави като светците, които ги наблюдаваха от стените. Амария беше с новата си рокля с цвят на зелени пролетни листа, а в тъмната й коса бяха втъкнати перлите, които баба им беше измъкнала от устата на стридите, купени за вечеря. Старата приятелка на Амария — Силвана, стоеше отстрани като шаферка, а изражението й беше толкова кисело, колкото на булката — щастливо. Кой би допуснал, че едно сираче от гората ще я изпревари пред олтара?!
Селваджо беше облечен в тъмночервения празничен костюм на Филипо, който може и да му беше малко тесничък, но не се забелязваше особено — толкова красив изглеждаше той със своята изрядно подрязана брада и пригладената си назад коса. Да, Амария изглеждаше като майската царица, а Селваджо — като нейния цар. И нищо — нито дори свързването на ръцете на двамата със сребърните панделки, нито дори поставянето на ръцете върху Библията, нито дори латинските напеви на проповедта, която свещеникът редовно изнасяше по време на венчавка — не е в състояние да проникне в паметта на младоженеца и да му подскаже, че вече е минавал по този път, че всичко това вече го е правил.
Четирийсета глава
Филида и Демофонт
Беше прекрасен летен ден, когато абатесата и художникът най-сетне стигнаха до Кастело. Бианка позна веднага огромната къща от фреската, посветена на свети Мавриций, защото Бернардино беше нарисувал зад светеца именно тази къща, чак до последния прозорец и врата, до последния камък и керемида. Червената мед на тухлите, сенчестите арки на покритата веранда — всичко беше тук, пред очите й, така, както бе изрисувано на големия панел в Залата на вярващите, предоставящо перфектен фон за историята на свети Мавриций. Квадратна, елегантна и откъсната от всичко останало, къщата беше едновременно гостоприемна и отблъскваща.