Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 105

Тя кимна. Той захвърли бадема, който държеше, към мрака в дъното на съкровищницата и се накани да се изправи.

Бадемът се приземи върху нещо стъклено. Двамата се спогледаха и Симонета побърза да се изправи на крака. Направи предпазливо няколко крачки към ъгъла на подземието и след малко се появи, носеща някаква странна група бутилки, свързани с тръбички. Манодората се запъти към мястото, откъдето се бе появила тя, и намери там мангал и медна чиния.

Симонета остави странното приспособление на земята и възкликна:

— Но какво е това?

— Това е казан. Някой тук е варил алкохол — помириса бутилките. — Граппа. А това тук… — дръпна корковата тапа от гърлото на една глинена амфора и пак подуши, но бързо се отдръпна и отсече: — Бренди!

— Но как работи това? — продължаваше да оглежда с неразбиране уреда Симонета.

— Това е много древно изкуство, с което, за жалост, не съм много добре запознат. Но мисля, че принципът е да сложиш ферментиралите сокове тук.

— Сокове от какво?

— Алкохол може да се приготви от всичко. Например граппата, която е много коварна, се прави от гроздови семена. Нагряваш ги отдолу, докато станат течни, и после ги пускаш през този филтър ето тук…

— Но от къде на къде това нещо е тук? Лоренцо… той обичаше само вино!

Манодората се усмихна кисело и отбеляза:

— По този въпрос бих се обърнал към скоропостижно напусналия ви слуга. Напоследък никак не го държаха краката горкичкия.

При други обстоятелства Симонета би се усмихнала, но събитията от последната седмица и безмилостното предателство на Грегорио все още бяха твърде пресни в съзнанието й, за да й позволят да се усмихне. Грабна амфората и направи жест като да я изхвърли. Манодората задържа ръката й.

— Симонета, аз не съм лекар, но ако съм на ваше място, бих отнесъл тази амфора до леглото си, за да се наспя поне една нощ добре. Защото, ако не се лъжа, от онази литургия насам не сте спали като хората!

Което си беше самата истина. Тя не можеше да заспи, защото непрекъснато мислеше за Бернардино и за начина, по който си взе сбогом с нея. Преценявайки, че е време да я остави насаме с мислите й, Манодората си взе довиждане и си тръгна. Останала сама, тя се загледа в амфората, после сви рамене и тъкмо се обърна, за да я отнесе в стаята си, когато се случи нещо странно. Обръщайки се, тя видя как бадемът, който гостът й беше белил по време на разговора им, проблясва в тъмнината като звезда. Спря, приклекна и остави амфората на пода. После се насочи към блестящия бадем, както и към други негови побратими, нахвърляни по земята. За първи път от онази фатална неделя насам Симонета забрави разбитото си сърце.

Беше осенена от страхотна идея.

Двайсет и шеста глава

Дърводелецът

Старицата седеше на новия стол край огнището и се полюшваше, дивейки се на удобството, което никога досега не бе познавала. Мъжът, когото считаше вече за част от семейството си, я наблюдаваше със скръстени на гърди ръце. Около кръста му беше вързан парцал за лъскане на дърво — така, както беше синьото знаме навремето, когато го бяха открили. Наблюдаваше произведението си с присвити очи.