Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 103

„Точно както Еврейската улица в Сароно“ — помисли си с горчивина Симонета.

— Но това очевидно не им беше достатъчно. Под натиска на Инквизицията аз бях принуден или да приема християнството, или да напусна страната.

Симонета ахна — можеше само да си представя страданията, които този човек беше преживял в името на вярата си. В отговор на възклицанието й Манодората реагира отбранително.

— Така е, това не е нещо, с което се гордея. Но покръстването беше само за пред хората, защото вкъщи ние продължихме да си спазваме нашите обичаи, макар и тайно. Но аз държах да защитя семейството и дома си.

Симонета протегна ръка в мрака и докосна рамото му.

— Не ме разбрахте правилно — прошепна. — Не се възмущавам от вас, а на онези, които са ви принудили да извършите подобно нещо.

Той кимна и продължи:

— Накараха ни да дадем християнски имена и на момчетата, и ние избрахме „Еванджелиста“ за Елиях и „Джован Пиетро“ за Йовафет, та поне да звучат близо до оригиналните имена. За външния свят се стараехме да живеем като християни, но въпреки това продължавахме да бъдем обект на присмех и поругание. Наричаха ни маранос — „прасета“ — поклати глава. — Ала и това не беше достатъчно за Инквизицията. Бях арестуван и разпитван от същия онзи човек, който сега търси вашия любим — самият Габриел Солис де Гонзалес, който буквално си беше попаднал на мястото в Светата служба, поддържайки най-твърдата линия на Църквата срещу моя народ.

Сега беше ред на Симонета да поклати глава. Каква беше тази съдба, дето е довела кардинала точно тук, за да го постави на пътя на човек, на когото вече е причинил достатъчно злощастия?! Но нямаше много време да разсъждава по въпроса за това колко малък е светът, тъй като екзотичният акцент на Манодората зазвуча отново, като прилив, носещ новини.

— От мен се искаше да издам онези от моя народ, които бяха покръстени, но които бяха приели християнската вяра като прикритие за неугасващия си юдаизъм. И там стигнах края на пътя. Вече бях дал достатъчно от себе си и от своята гордост в името на семейството ми. Бях поругал вярата си и мястото си в лоното на Авраам. Но всичко това бях сторил по своя собствена воля. По тази причина нямах никакво право да говоря от името на останалите. Затова го погледнах право в зловещите дяволски очи и му заявих, че няма да предам никого — направи пауза, преди да нанесе последния удар. Всяка дума излизаше насечена като удар на брадва — и после ми отсякоха ръката.

Симонета затаи дъх от ужас.

— Спомням си вонята от собствената ми горяща в огъня ръка, където я захвърлиха, както и очите на Гонзалес, които горяха по-ярко и от пламъците, които я лижеха. Пуснаха ме едва когато се увериха, че наистина няма да им кажа нищо. Една вечер приятелят ми Абатар се появи у дома, за да ме предупреди, че кардиналът искал живота ми. Бил ме пуснал само за да мога да го отведа при други бележити евреи. Затова още на следващия ден отплавахме за Генуа. Когато стигнахме до вашите брегове, помолих флорентинците да ми изработят златна ръка, което беше нещо като предизвикателство. После се установихме тук, в това тихо място, защото се надявахме поне на това място да намерим толерантност и разбиране. И наистина ги намерихме.