Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 104

— И вие наричате преживяванията си тук толерантност?! А онова, което аз самата… — не довърши.

— Имате предвид думите и обидите ли? — усмихна се горчиво Манодората. — Приказките на невежите ли? О, такива неща не причиняват истинска болка. За моя народ толерантността е равнозначна на един ден без счупени кости. Един ден, в който се прибираш у дома и виждаш, че къщата ти не гори. Един ден, в който имуществото ти не е ограбено, а децата и жените в семейството ти са живи и здрави. Такива са дните ни, откакто заживяхме в Сароно. До онзи ден, когато злата съдба отново довя на пътя ми кардинала.

— Какво искате да кажете? — присви очи Симонета. — Той още тук ли е?

— О, не е в негов стил — изсмя се тъжно Манодората. — Той е побързал да се върне в двореца си в Милано, в комфорта и лукса си, но със сигурност е оставил след себе си своите копои. В търсене на приятеля ви той откри домовете и бизнеса ни и видя, че има достатъчно евреи, които живеят и работят в неговия район. Гарантирам ви, че няма да ни позволи да живеем така още дълго. Спокойствието ни тук свърши.

Симонета замълча. Вече и двамата бяха аутсайдери. Защото, докато миналата седмица бягаше от църквата, всички жители на града бяха крещели след нея, присмивайки й се, а един-двама дори се бяха изплюли в краката й. Едва сега тя осъзна какво е бил длъжен да търпи през целия си живот еврейският й приятел.

— И така — прекъсна мислите й Манодората, — дойдох да ви кажа следното: ако решите да останете тук, трябва да действате бързо, за да осигурите спокойствието си. Защото е много вероятно вече да не бъда в състояние да ви помагам.

— Да не би… Нали не искате да кажете, че Гонзалес иска да ви причини нови злини?

Очевидно гостът й искаше да каже точно това, макар че се опита да я успокои:

— Разбира се, че не. Той няма представа, че точно аз живея тук. Искам да кажа, че след като знае за нашата общност тук, най-вероятно ще поиска да изземе имуществото ни или пък да ни забрани да търгуваме. И така — гласът му отново стана делови, — разговорът ни направи пълен кръг и пак се връщаме в началото. Та, ще останете ли тук?

Симонета се вторачи като хипнотизирана в бадема в ръката на Манодората. Той символизираше фамилията на Лоренцо, както и собствената й, и всичко, което беше тук, в имението Кастело.

— Да — отговори накрая, повтаряйки онова, което му бе казала и преди година. — Нямам къде другаде да отида. Вие по-добре от всички трябва да знаете какво би сторил човек, за да запази дома си.

— Много добре — кимна с разбиране той. — Утре ще доведа тук група еврейски работници. Те ще донесат брадви, ще отсекат дърветата ви и ще подготвят земята за засаждане на посеви. Знам няколко добри земеделски похвата, например онзи, при който ако садиш на ротационен принцип отделните парцели, запазваш земята плодовита години наред.