Читать «Мадоната на бадемите» онлайн - страница 101

— Човек, който искрено вярва, че онова, което прави, е правилното. Наказанието било изпълнено, но легионът пак отказал да присъства на ритуала. Максимиан се вбесил още повече и наредил повторно унищожение на всеки десети човек. А когато Мавриций и легионът му продължавали да отказват да присъстват на жертвоприношенията, императорът заповядал и всички останали да бъдат екзекутирани. Мъжете не се съпротивлявали — отишли на смърт, напълно убедени, че ще станат мъченици.

— И всичките умрели?! Всички до един?! Шест хиляди и шестстотин човека?!

— Всеки един от тях бил индивидуално посечен, в това число Мавриций и неговите подофицери. Онези от членовете на легиона, които не били в лагера край Агаунум, били издирени и също обезглавени.

Бернардино поклати глава. Сцената пред вътрешния му взор вече бе напоена с кръв — цял легион от мъченици, паднали мъртви на бойното поле.

— Каква загуба… — промърмори тъжно.

— Защо да е загуба? — погледна го меко сестра Бианка. — Те са вярвали достатъчно силно в нещо, за да умрат за него! Вие може и да си мислите, че не вярвате в нищо — погледна го право в очите, — но трябва да знаете, че всеки вярва в нещо. Не е ли истина, синьор, че и вие вярвате в нещо или някого достатъчно силно, та да умрете за него?

Бернардино замълча за момент, защото вече наистина имаше един човек, за когото би дал живота си, без да му мигне окото. И въпреки това не се предаде толкова лесно.

— И какво добро е произлязло от тази саможертва?

Абатесата махна с ръка и отговори:

— Този манастир е съграден в негово име и предоставя убежище на голяма част от бедните и нуждаещите се в Милано. И не само този манастир — редица други са изградени в чест на светеца. Нашият покровител е на моето мнение — че това е история за надеждата. Надеждата и вярата не умират, както не умира и любовта. Върху гроба на свети Мавриций е издигната църква. Тук синьор Бентиволио прави същото.

— Струва ми се, че знаете доста добре основанията му.

— И би трябвало. Защото, докато живеех във външния свят, преди Бог да ме нарече сестра Бианка, бащиното и фамилното ми име бяха Алесандро Сфорца Бентиволио. Нашият покровител е мой баща.

Бернардино се обърна стреснато. Нищо чудно тогава, че абатесата му напомняше в известна степен за Анселмо — все пак беше биологична сестра на свещеника от Сароно! Дали й е известно, че има брат? Дали бащата е признал пред тази неземна жена своите грехове?

Сестра Бианка възприе обръщането му по друг начин и изрече бързо:

— Виждам, че искате да работите. Оставям ви.

Бернардино се обърна, за да я увери, че не иска да я гони, ала тя вече бе изчезнала в манастирската част на църквата. Той се качи обратно на скелето си и се загледа към стената, където бе видял във въображението си сцените, описани от нея и брат й. Кръвта вече я нямаше, мъртвите легионери — също. „Любовта не умира — помисли си той. — Наистина не умира, Симонета!“ (Нямаше представа, че един добър човек бе казал наскоро на Симонета същите думи — мъж от различна вяра, с различна легенда, но със същото послание. Само дето тогава двамата не бяха в параклис, а сред бадемов лес.) Докато художникът съзерцаваше стената, пред очите му израсна зелена трева, а след нея красив град. Свети Мавриций, отново силен и отново жив, основа своята църква върху костите на своите шест хиляди и шестстотин войници. От земята изникна надежда. Бясно, преди този образ да бе избледнял, Бернардино започна да рисува.