Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 20

Мадлин подръпна надолу късата бяла рокля, с която беше облечена.

— Технически погледнато, това не беше повторение, Шар. Сътън през цялото време знаеше, че сме ние. — Тя показа гилза от червило и я притисна към гърба на Ема. — И чихуахуато на мама щеше да познае, че това не е истински пистолет.

Ема се дръпна от нея. Червилото определено я беше заблудило. След това осъзна и нещо друго — Мадлин я беше нарекла Сътън, също като бащата на Шарлът.

— Чакайте малко — избъбри тя, опитвайки се да си върне гласа. — Аз не съм…

Гласът й беше пълен със сарказъм и погледът й пронизваше приятелката й. Макар Шарлът да не беше най-красива от групата, тя определено беше лидер. — Освен това откога сме започнали да ги включваме в това? — Ти посочи с брадичка Габриела и Лилиана, които смутено наведоха очи.

Мадлин се заигра с каишката на огромния си часовник.

— Не бъди толкова злобна. Всичко стана спонтанно. Видях Сътън и просто… го направих.

Шарлът пристъпи към Мадлин и изсумтя.

— Заедно измисляхме правилата, забрави ли? Или тоя стегнат кок, който си правиш за репетициите по балет спира притока на кръв в главата ти?

Брадичката на Мадлин потрепна. Големите й очи, високи скули и извити устни напомняха на Ема за статуите, които поставяха на носовете на корабите. Но Ема забеляза как Мадлин леко потърква заешкото краче, което беше закачила за халка на чантата си, сякаш цялата красота на света не й беше донесла късмет.

— По-добре така, отколкото твоите тесни дънки да спират кръвта към задника ти — сопна й се тя.

Протегнах ръка към Мадлин, но пръстите ми минаха през кожата й.

— Мадс? — извиках аз. Докоснах Шарлът по рамото.

— Шар? — Тя дори не примигна. Не си спомнях нищо ново за тях. Знаех, че ги обичам, но всъщност нямах представа защо. Но как можеха да стоят там и да приемат Ема за мен? Как можеха да не знаят, че най-добрата им приятелка е мъртва?

— Ъ-ъ-ъ, момичета — опита се да каже Ема, взирайки се към другата страна на широкото авеню. Входът към каньона Сабино проблясваше подканящо на фона на последните слънчеви лъчи. — Трябва да отида на едно място.

Мадлин я погледна и изсумтя.

— Така ли? На купона на Ниша ли? — Тя хвана Ема под ръка и я поведе към малката порта от ковано желязо, която водеше към задния двор на близката къща. — Виж какво, знам, че с Ниша си имате проблеми, но това е последният купон преди училище. Никой не те кара да говориш с нея. Къде се изгуби, всъщност? Цял ден се опитваме да ти се обадим. И защо стоеше на входа на Сабино? Приличаше на зомби.

— Беше много странно — обади се Лилиана.

— Супер странно — съгласи се Габриела със съвсем същия глас. След това бръкна в джоба си и измъкна малко шишенце с таблетки. Махна капачката, изсипа две хапчета в дланта си и ги пъхна в устата си, преглъщайки ги с малко диетична кола. Купонджийка, помисли си предпазливо Ема.

Тя огледа четирите момичета. Дали да им каже коя е в действителност? Ами ако наистина беше опасно? Изведнъж опипа рамото си и осъзна, че е изгубила чантата си по време на фалшивото отвличане. Когато погледна към другата страна на улицата, видя, че е още там. Веднага, щом успееше да се измъкне, щеше да си я прибере. А ако Сътън се появи, може би щеше да я види и да се сети, че Ема е била там.