Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 14

— Какво? — попита замаяно тя.

— Тя каза ли го? — отново попита Сътън.

— М-мисля, че не — заекна Шарлът. После стисна устни и хвърли спасителната жилетка на земята. — Много смешно. Знаем, че се преструваш, Мадс — извика раздразнено тя. — Много лоша актриса — промърмори под носа си тя.

Мадлин спря да пляска.

— Добре — рече запъхтяно тя, придвижвайки се към стълбичката за излизане от басейна. — Но за малко се бяхте вързали. Шар изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се напикае от страх. — Всички се разкикотиха.

Мили боже, помисли си Ема. Това ли са им забавленията?

Аз също бях малко стресната.

Ема прегледа останалата част от профила във Фейсбук, с надеждата да открие някаква връзка със странния клип, който беше намерил Травис, но за него не се споменаваше нищо. Единственото по-страшничко нещо, което успя да открие, беше сканирана черно-бяла обява, в която над снимката на усмихнато момче се мъдреше надпис „Изчезнал от 17 юни“. Отдолу с големи печатни букви пишеше Теър Вега. Ема отново се върна на имената върху профилната снимка на Сътън. Фамилията на Мадлин също беше Вега.

Най-накрая Ема се прехвърли на стената на Сътън. Само няколко часа по-рано Сътън беше написала: „Някога да ви се е приисквало да избягате? На мен да“. Ема се намръщи. Защо й е на Сътън да бяга? Изглеждаше, че има всичко.

Аз също нямах представа, но този пост ми подсказа хиляди неща. Ако го бях написала преди няколко часа, значи съм мъртва отскоро. Дали някой знаеше, че съм убита? Разгледах останалата част от стената ми, която се виждаше на монитора. Нямаше „Почивай в мир“, нито съобщения за погребалната служба на Сътън Мърсър. Може би никой не знаеше. Може би никой не ме е намерил? Дали не лежах някъде с впита в гърлото ми огърлица? Погледнах надолу към блещукащото ми тяло. Въпреки че никой друг не можеше да ме види, от време на време успявах да проблесна за миг — тук ръка, там лакът, хавлиени шорти или жълти джапанки. Не се виждаше никаква кръв. Кожата ми не беше синя.

Точно преди Ема да затвори капака на компютъра, погледът й беше привлечен от няколко постинга на стената на Сътън. „С нетърпение очаквам рождения ти ден! — беше написала Шарлът. — Купонът ще бъде много як!“ Рожденият ден на Ема също приближаваше. Тя провери страницата с информацията на Сътън. Вписаната рождена дата беше десети септември, същата като на Ема.

Сърцето й подскочи. Какво странно съвпадение.

Аз също се чувствах уплашена и объркана. Може би това беше истина. Може би бяхме близначки.

След миг Ема отвори нов прозорец и влезе в собствения си Фейсбук профил. В сравнение с този на Сътън, той изглеждаше безличен и жалък — профилната й снимка представляваше замазан близък план на нея и Соктопод и тя имаше само петима приятели: Алекс, една предишна приемна сестра на име Трейси, сладоледената компания „Бен & Джери“ и двама актьори от „От местопрестъплението“. След това отново намери страницата на Сътън и натисна бутона, върху който пишеше ИЗПРАТИ СЪОБЩЕНИЕ НА СЪТЪН. Когато по-малкото прозорче изскочи, тя написа: