Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 12

Колкото повече Ема мислеше за това, толкова по-силна ставаше вярата й, че тя има отдавна изгубена близначка. Освен това често й се беше случвало да усеща, че като че ли някой я наблюдава. Понякога се събуждаше след нощ на откачени сънища за някакво момиче, което прилича на нея… но не е тя. Сънищата бяха много ярки: как язди петнист кон в нечия ферма, как разнася тъмнокоса кукла по верандата. Освен това щом Беки беше толкова безотговорна, че да забрави Ема на бензиностанцията, може да е направила същото и с друго дете. Може би всички тези дублиращи се чифтове обувки, които Беки купуваше, въобще не са били за Ема, а за нейната близначка, която Беки вече е била изоставила.

Може би Ема е права, помислих си аз. Може би наистина са били за мен.

Ема премести курсора на мишката върху момичето, което стоеше до Сътън на снимката. Появи се малък надпис Мадлин Вега. Мадлин имаше лъскава черна коса, големи кафяви очи, стройна фигура и разстояние между предните зъби, също като Мадона. Главата й беше наклонена подканящо на една страна. От вътрешната страна на китката й имаше фалшива — или истинска? — татуировка на роза, а кървавочервената й рокля падаше предизвикателно върху гръдната й кост.

Момичето до Мадлин беше червенокоска на име Шарлът Чембърлейн. Тя имаше розова, бледа кожа и красиви зелени очи, беше облечена с черна копринена рокля, която широките й рамене опъваха силно. Две блондинки с еднакви ококорени очи и чипи носове стояха в двата края на групичката. Имената им бяха Лилиана и Габриела Фиорело; в обясненията към снимката Сътън ги беше кръстила близначките Туитър.

Надникнах през рамото на Ема. Познах момичетата на снимката. Изглежда бяхме близки. Но те бяха като книги, прочетени преди две лета; знаех, че ги харесвам, но не си спомнях нищо за тях.

Ема слезе надолу по страницата. Повечето профили във Фейсбук бяха публични. Сътън Мърсър щеше да бъде последна година в гимназията, също като Ема. Тя учеше в някаква гимназия „Холиър“. Интересите й бяха тенис, пазаруване в мола „Ла Енкантада“ и бодирепинг с масло от папая в спакомплекса „Кениън ранч“. Под „Какво харесва или мрази“, тя бе написала: Обичам Гучи повече от Пучи, но не толкова, колкото Джуси. Щом го прочете, Ема се намръщи.

Да, и аз нямах представа какво означава това.

След това Ема се прехвърли на страницата със снимки и се загледа във фотографията на група момичета с тенис блузки, поли и маратонки. В краката им имаше плоча с надпис „Отбор по тенис Холиър“. Ема прокара курсора по момичетата, докато не се появи името на Сътън. Тя беше третата от ляво, косата й беше силно опъната назад и вързана на конска опашка. Ема премести курсора върху тъмнокосата индийка, която стоеше отдясно. Тя се казваше Ниша Банерджи. Устните й бяха разтегнати в захаросана, подмазваческа усмивка.