Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 115

— О, Господи — прошепна Ема и притисна устата си с длан. Итън беше прав. Той се наведе към нея и я прегърна. Притисна я силно и зарови лице в извивката на врата й. Тялото на Ема се разтърси от ридания.

Аз ги наблюдавах, докато останаха така няколко минути, притиснати един в друг. Толкова ми се искаше да съм на нейното място. Толкова ми се искаше да прегърна някого — дори Итън.

После той се отдръпна и я погледна. Покрай очите му се бяха появили загрижени бръчици. Ъглите на розовите му, подканящи към целувка устни, се изкривиха в състрадателна усмивка. На бузата му имаше петно от сажди и Ема искаше да протегне ръка и да го избърше.

— Боже — прошепна той. — Изглеждаш точно като нея.

— Така е при еднояйчните близнаци — каза меко тя. Устата й се изкриви в усмивка, но после отново изхълца сподавено.

Итън я докосна по бузата.

— Остани. Ако Сътън наистина е убита, ние ще открием кой го е извършил.

— Не знам — промърмори Ема.

— Не можеш да позволиш на убиеца да се измъкне — настоя Итън. — Аз ще ти помогна. Обещавам. И когато намерим доказателството, ще отидем при ченгетата и тогава те ще бъдат принудени да ти повярват.

Дъждът спря изведнъж. В далечината нададе вой някакъв койот. Ема се чувстваше така, сякаш бе сдържала дъха си в продължение на часове.

Тя погледна в бездънните сини очи на Итън.

— Добре — прошепна тя. — Ще остана.

— Хубаво. — Итън се наведе към нея и я стисна за раменете. Тя затвори очи; докосването на ръцете му до голата й кожа я накара да настръхне. Надяваше се, че е взела правилното решение. Надяваше се, че не е направила ужасна грешка.

Аз се надявах същото.

33.

Внимавайте, Сътън се върна

Малко по-късно Итън остави Ема пред алеята към дома й. Повечето лампи в къщата все още светеха, макар че колите вече ги нямаше. Когато Ема отвори вратата, Дрейк се хвърли към нея и я облиза по ръката. Старият страх от кучета вече не я парализираше. Явно беше свикнала с него.

— Ето те и теб — Лоръл изскочи от дневната и се хвърли към Ема, обвивайки врата й с ръце. — Навсякъде те търсихме! — Тя се отдръпна назад и огледа сестра си от глава до пети. — Защо избяга така? Изстреля се така, сякаш алеята гори!

— Просто исках да остана сама — призна Ема, надявайки се, че лъжата, която беше измислила в колата на Итън ще прозвучи достоверно. — Аз… Нещо странно се случи с Гарет.

Лоръл се ококори.

— Какво?

Ема се отпусна на дивана и притисна възглавницата към гърдите си.

— Дълга история. — Тя погледна към бюфета в дъното на стаята. Някой беше внесъл всичките й подаръци от верандата и ги беше струпал върху него. Зачуди се дали стаята на Сътън все още прилича на младоженски апартамент.

— Иначе добре ли се забавлява? — попита Лоръл, поглеждайки я загрижено.

Ема извърна глава.

— О, да. Определено — излъга тя. Беше научила доста неща, да. Ужасяващи, да. Но забавни?

— Нали не се… сърдиш за нещо? — Лоръл перна с пръсти пискюлите на възглавницата. — Шарлът каза, че може да си отишла в стаята ми. И че може да си… видяла нещо. И затова си избягала така от нас…

Ема се облегна на възглавниците. Макар че й се искаше да признае, че е видяла клипа, макар че искаше да вярва, че Лоръл, сестрата на Сътън, няма нищо общо с това, тя смяташе, че е твърде опасно да й се довери.