Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 114

Итън заклати енергично глава.

— Не казвам, че не са я убили те, но ако е така, не е било в нощта, когато са заснели клипа. Това се случи две седмици, преди да дойдеш тук. А и всички си тръгнаха, след като ги спрях. Включително Сътън. Тя беше добре.

— Тръгнала си е с тях? — попита шокирано Ема.

Итън я погледна със смесени чувства.

— Сътън и приятелките й непрекъснато правят подобни глупости.

— Знам. — Ема разтърка слепоочията си. — Не съм и предполагала, че се е стигало до такива опасни неща.

Изведнъж започна да вали. Капките, които падаха по предното стъкло, приличаха на малки взривяващи се бомби. Ема погледна към Итън.

— Трябва да се махна оттук.

Итън се намръщи.

— Къде ще отидеш?

— Някъде. — По бузите й потекоха сълзи. Ще се метна на първия автобус, който минава оттук. Не мога да остана. Това е пълна лудост.

Итън се облегна назад и загриза палеца си.

— Ами нали… вече се опита да си тръгнеш веднъж и не се получи. Каква е гаранцията, че този път ще мине по-добре?

— Но… — Ема погледна стреснато към високите силуети на околните кактуси. — Това е единственият ми шанс.

За миг и двамата замълчаха. По пътя в далечината мина полицейска кола. Примигващата й лампа беше единственото светло петно в иначе мастиленочерната нощ.

— Ами… — започна колебливо Итън. — Ами ако убиецът всъщност иска да си отидеш?

— Не. — Ема скръсти ръце пред гърдите си. — Убиецът иска да остана тук и да се представям за нея.

— Чуй ме сега. Ако Сътън наистина е… мъртва, може би онзи, който го е извършил, иска да натопи теб за убийството й. Знаят, че си сираче. Знаят, че животът ти най-вероятно е труден. Не се иска да си гений, за да се досетиш за това. Ако си тръгнеш, всички ще разберат, че Сътън е изчезнала. Не мислиш ли, че онзи, който го е извършил, ще подшушне на ченгетата, че ти си се представяла за нея цели две седмици? Не смяташ ли, че ще бъдеш първият заподозрян за убийството й?

Ема отпусна ръце в скута си. Дали?

— Просто Сътън има наистина невероятен живот — каза тихо Итън, поглеждайки през прозореца към пълната луна. — Тя е популярна, богата, получава всичко, което поиска. А според онова, което ми разказа… ти не си. Докато Сътън е получила хубав дом в Скотсдейл, ти си живяла в приемни семейства. Това изобщо не е честно, Ема. Много хора в твоето положение биха направили всичко, за да се сменят с близнаците си.

Ема зяпна.

— Никога не бих я убила.

Итън размаха отбранително ръце.

— Знам, че не би го направила. Но… някои хора са ужасни. Някои хора автоматично приемат най-лошото. Правят си изводи за теб, без да се вгледат що за човек си всъщност.

Ема примигна. В колата започна да й става твърде тясно. Тя познаваше много ужасни хора, които си правеха прибързани изводи. Клариса, например — тя предположи, че не крадливият й син е отмъкнал парите, а Ема, просто защото смяташе, че така постъпват храненичетата.