Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 117

Епилог

Онази нощ, докато тя се подготвяше да си ляга, аз се мотаех из стаята си, чаках и размишлявах. Разглеждах нещата, които някога бяха мои. Чаках спомените да се появят. Нямаше ги.

В главата ми се въртяха само онези три проблясъка: злобният кикот на приятелките ми. Огърлицата, която се впива в гърлото ми. Отчаяният поглед на Итън, докато се опитва да ме накара да дишам. Но какво се беше случило след този спомен — и онзи клип? Приятелките ми може и да не ме бяха убили онази нощ, но някой беше успял да се докопа до мен. Може да е била Мадлин или Шарлът, или Лоръл… но можеше и да е някой друг.

Който и да беше той, със сигурност трябва да е невероятен актьор. Освен това оставаха толкова много възможности и въпроси. Какво толкова бях направила, за да ми погодят най-добрите ми приятелки подобен номер? Играта на лъжи си беше чисто фукане — каква ли беше причината почти да ме убият? Ами горките близначки Туитър, изключени от светая светих на Играта на лъжи? Те твърдяха, че имат много убийствени идеи за шегички — убийствени не в прекия смисъл. Освен това го имаше и загадъчно изчезналият Теър Вега. Дали щеше да се появи отново? Щяхме ли някога да разберем какво съм направила? Момче, което изчезва малко преди убийството на момиче, изглежда ужасно подозрително…

Наблюдавах Ема, която се приготвяше за лягане. Лицето й беше спокойно и доверчиво. Искаше ми се да бяхме имали поне един ден заедно, поне един час. Искаше ми се да мога да прошепна в ухото й онова, което знам със сигурност: Винаги спи нащрек. Не приемай нищо на вяра. Най-добрите ти приятелки може да са най-големите ти врагове. И най-важното, не трябваше да вярва на нито едно нещо, което вече знае за мен. Не бях сигурна откъде го знам, но някъде дълбоко в мен имаше нещо, което все още не можех да разбера напълно, но което ми подсказваше, че на този етап аз съм най-ловкият играч в Играта на лъжи.

Приятни сънища, отдавна изгубена моя сестро. Ще се видим утре… макар че ти няма да ме виждаш.

Благодарности

Боже, започването на нова поредица наистина е мъчна работа! Бях забравила колко е тежко и със сигурност не бих могла да се справя без помощта на Лейни Дейвис, Сара Шендлър, Джош Банк, Лес Моргенщайн от „Алой Ентъртейнмънт“ и Фарин Джейкъбс и Кари Съдърланд от „Харпър Тийн“. Всички вие бяхте невероятно прецизни в създаването на първата книга от „Игра на лъжи“, от извайването на гласа и структурата до оформянето на най-дребните детайли, които й придават блясък и замах. Не мога да изразя дълбоката си признателност за цялата ви подкрепа през последните няколко месеца — особено на Лейни, която най-вероятно трябваше да редактира творбата ми колко… шест пъти? Двете определено сме добър екип и се надявам да останем такъв още много, много време.

Освен това искам да благодаря на Анди Макникъл и Анаис Борджа от „Уилиям Морис“ за напътствията и ентусиазма им. На Кристин Маранг от „Алой Ентъртейнмънт“ за нейната креативност и сърцатост и на Лиз Дрезнър за това, че направи толкова красива корица за книгата ми. На Джоуъл, моя съпруг, който четеше всички чернови, които привършвах късно през нощта, и който ми казваше кое не звучи добре и какво ще го направи да звучи по-добре, макар че аз не исках да го прави, защото не ми се пишеше и едно изречение повече. На добрия ми приятел Андрю Зейх, най-бързо научилият се да кара сърф човек, когото познавам — внимавай за опасни минимаркети! На родителите ми Минди и Шеп — страшен панаир! — и сестра ми Али — умница! — както и на Карън и Мелиса Крук, момичета, човек никога не трябва да влиза в мексикански бар, освен ако не е готов да пие текила. И естествено, огромно благодаря на всичките ми читатели, с които общувах тази и миналите години, за това, че се свързахте с мен и ми казахте своето мнение. Страхотни сте, хора, всеки един от вас!