Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 107

— Сътън? — Гласът вече се чуваше вътре в стаята. В този момент Ема полетя към земята.

29.

Голямото бягство

Ема падна до живия плет и подгъвът на роклята й се разпра. Ръката й се удари в каменния бордюр, а обутият й в обувка с висок ток крак, се изкълчи. Тя тихичко изохка, събу обувките си и ги пъхна под един кактус.

После надникна над живия плет. Момчетата продължаваха да играят „Спийд рейсър“. Момичетата се кискаха и си подаваха една на друга малка метална манерка. Габриела и Лилиана стояха само на няколко метра встрани, обърнати с гръб към нея, и спореха ожесточено шепнешком с раздразнени лица.

Плъзгащата се стъклена врата се отвори. От къщата излязоха Гарет и Шарлът. Той си проби път напред, а Шарлът намери Мадлин и Лоръл и трите се спотаиха до храстите. Ема се сви край тях, без да смее да помръдне.

Гласът на Мадлин се разнесе над звуците, идващи от партито.

— Горе ли беше?

— Проверих дори в стаята на Лоръл — отвърна Шарлът. — Няма я никъде.

— Не може да е изчезнала — направи физиономия Мадлин.

Момичетата се обърнаха към портата. Ема пропълзя зад съседния храст, после зад следващия. Голите й колене се забиваха в чакъла. Когато стигна до каменната ограда около къщата, тя се надигна и я прескочи. Грубата повърхност одраска ръцете и хълбоците й.

Босите й крака захрущяха върху чакъла от другата страна. Тя се огледа стреснато. Нямаше нито пари, нито телефон. Нито обувки. Къде би могла да отиде?

Пред нея стоеше стената от паркирани коли, която блокираше пътя й към улицата. Най-близо се намираше един джип чероки, отляво беше паркирана тойота, а от дясната й страна я притискаше едно субару импреза, паркирано напряко. Изведнъж Ема откри тесен проход от другата страна на субаруто, покрай каменната стена, която разделяше двора на Мърсърови от този на съседите им. Трябваше само да заобиколи колата и щеше да е свободна. Тя глътна корема си и се провря край страничното огледало на субаруто, надявайки се, че колата не е снабдена с някоя от онези аларми, които писваха дори и при най-слабото докосване.

Някакъв метален звук я накара да се спре. До задната порта стояха три фигури. Едната беше висока и ъгловата, с тъмна коса и златиста кожа. Другата беше по-ниска и по-пълна, с бледа кожа, която сияеше на лунната светлина. Третото момиче беше с познатата руса опашка. И трите се оглеждаха. Лоръл имаше фенерче. Ема потрепери, парализирана за миг.

— Сътън? — извика Мадлин със студен и враждебен глас.

Изведнъж Лоръл ахна.

— Ето я! — Тя насочи фенерчето си право към мястото, където стоеше Ема. Трите хукнаха към нея, прескачайки лехите с цветя. Ема побягна по тесния коридор, силното тупкане на сърцето й отекваше в ушите.

— Сътън! — Шарлът, Мадлин и Лоръл заобиколиха колите. — Върни се!

Ема побягна с всички сили, вперила поглед в улицата, която се намираше само на няколкостотин метра пред нея. Щом стигна до края на алеята, тя изведнъж стъпи на нещо остро и горещо. Изкрещя от болка и рухна на колене.