Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 106

— Хей, момичета… — Гласът й секна.

— Какво стана, по дяволите? — Гласът на Мадлин звучеше панически. — Какво й направи, Лоръл?

— Какви ги говориш? — Брадичката на Лоръл трепереше. — Направих точно каквото ми каза!

Стъпките на Шарлът изхрущяха по сухата трева.

— Сътън? Не си прави шеги с нас! — Когато Сътън не отговори, Шарлът издаде странен звук, смесица от хленч и писък. — По дяволите, мацки. По дяволите.

После отнякъде наблизо се разнесе вик. Картината изчезна за миг. Разнесе се глухо тупване и камерата се озова на земята, показвайки Сътън отдолу. По сухата трева захрущяха стъпки, които все повече утихваха, докато не изчезнаха съвсем.

Почти веднага след това на екрана се появи друга фигура. Тя свали кърпата от очите на Сътън и извади парцала от устата й. Косата й беше мръсна и изпотена, лицето й беше абсолютно бледо. След миг тя отвори очи и обърна помътнелия си поглед към камерата. Ема огледа замаяното лице на сестра си.

След това мониторът потъмня. Ема седеше вцепенена на стола.

— Всички са били там — каза тя с треперещ глас. — Всички са го направили.

Внезапно всичко, което се беше случило през последните две седмици, си дойде на мястото. Причината никоя от тях да не забележи подмяната на Сътън с Ема беше, че знаеха много добре коя е тя — защото всички бяха замесени. Мадлин беше отвлякла Ема при Сабино и я беше отвела на купона на Ниша. Шарлът я беше откарала вкъщи след това и я беше завела на тренировката по тенис на следващия ден. Лоръл я караше с колата си до училище и обратно. И трите бяха в дома на Шарлът, когато тя ги беше поканила да преспят у тях, а Лоръл и Шарлът бяха разбрали, че Ема се намира на автогарата и знаеха какво трябваше да направят, за да не й позволят да си тръгне.

Те имаха нужда от Ема, за да се представя за Сътън. Все пак щом нямаше труп, значи няма и престъпление.

— Сътън? — извика някой от коридора.

Ема подскочи и си удари коленете в бюрото. Гласът беше на Шарлът.

— Сътън? — отново извика Шарлът.

Ема трескаво потърси иконката на браузъра Сафари, за да отвори пощата си в Гугъл. Трябваше да изпрати клипа на себе си. Но погледът й беше замъглен. Всички иконки й приличаха на йероглифи.

— Ехо? — извика отново Шарлът. След това се обърна и каза на някой, който беше с нея: — Може да е тук.

— Сътън? — чу се друг глас. Гарет. Той почука на вратата на Лоръл.

Ема отскочи стреснато от компютъра и събори стола на земята. За миг застина в средата на стаята, опитвайки се да реши какво да прави. Да се скрие под леглото? В дрешника? Тя изтича към прозореца и се притисна към стената.

Разнесе се ново почукване.

— Сътън? — извика Гарет. Дръжката на вратата помръдна. Тя се приближи към прозореца и погледна навън. Отдолу се виждаше живият плет в задния двор. Купонът се вихреше само на няколко метра оттам.

С треперещи ръце тя отключи прозореца и повдигна рамката. Нахлу хладен нощен въздух.

— Сътън? — чу се гласът на Шарлът. — Там ли си?

Ема погледна през рамо. Светлата линия под вратата започна да се разширява. Ема зърна русата коса на Гарет през процепа. Време е, помисли си тя. Обърна се към прозореца и си пое дълбоко дъх.