Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 105

Аз също гледах и се чувствах все по-гадно. Всеки номер беше коварен — и гаден. Бяхме наранили много хора. Може би не всички намираха шегите ни за смешни.

Ема кликна върху последния клип, файл в дъното на списъка, озаглавен „Детронираната кралица“. Появи се тъмен екран. В продължение на няколко секунди камерата подскачаше нагоре-надолу, след което застина неподвижно, като застопорена на триножник. Във фокуса й се намираше един стол, поставен в центъра на празно поле. Изведнъж върху него се стовари някаква фигура, сякаш блъсната от някого. Върху очите й имаше черна превръзка. На шията й висеше сребърен медальон. Ема притисна длан към устата си, изпълнена едновременно с ужас и облекчение.

Това беше клипът, от който бе започнало всичко. Клипът, който я доведе тук. Нейното доказателство.

Върху екрана се появи нечия фигура. Тя се наведе към камерата и нагласи фокуса й. Пълната луна създаваше зловещ ореол около главата й. Фигурата приключи с настройките и лицето й застана на фокус. Ема ахна и затисна устата си с длан. Почувства се така, сякаш се намира в ролеркостър, който току-що се е спуснал надолу по хълма. Лоръл.

Аз също ахнах. Значи всичко беше… истина?

Безизразните зелени очи на Лоръл се взираха в обектива. На лицето й се появи злокобна усмивка. Отнякъде се чу скимтенето на Сътън. Очите на Ема се разшириха, когато осъзна, че тази версия има звук. Ръцете й се разтрепериха. Сърцето й заби лудо. Цялото й същество се беше вкопчило в мисълта да бяга, но тя не можеше да откъсне поглед от екрана.

— Ш-ш-шт — разнесе се глас иззад камерата. Сътън обърна главата си по посока на шума. Внезапно на екрана се появи Шарлът. Тя се приближи до Сътън и затегна превръзката на главата й. След това изникна и Мадлин, която дръпна Шарлът встрани.

Сърцето на Ема биеше толкова бързо, че тя усещаше как се блъска в гърдите й. Това не можеше да е истина. Нима всички са били там в онази нощ?

Лоръл отново се появи в кадър и нахлузи една скиорска маска на главата си. Изчака, докато камерата се завъртя наляво и надясно. След миг някой прошепна: „Давай!“. Лоръл кимна и отиде зад стола на Сътън. Хвана спокойно верижката на медальона и я дръпна силно. Оттук нататък клипът беше същият като версията, която Ема беше гледала преди две седмици. Сътън започна да рита с крака. Раменете й се мятаха наляво и надясно, докато се опитваше да се пребори с Лоръл. А тя дърпаше ли, дърпаше.

Аз гледах ужасено. Как можеха да ми го причинят? Как можаха всичките ми приятелки да се сговорят да ме убият?

— По-силно! — чу се нечий глас отстрани. Звучеше като Мадлин. Лоръл дръпна още по-силно. — И малко по-високо! — обади се Шарлът.

Всичко продължи мъчителни двайсет секунди. Момичетата зад камерата подвикваха и се кискаха, а Сътън продължаваше да драска и да драпа с крака. После изведнъж тялото й се отпусна и главата й се килна встрани. Ема притисна длан към устата си.

Камерата се прехвърли върху Лоръл. Тя стоеше на няколко стъпки от Сътън и я гледаше ужасено. Протегна ръка да докосне сестра си, но после нервно се дръпна назад.