Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 103

— О, Господи! — прошепна тя.

Песента на Били Холидей премина в акустична любовна песен на Джак Джонсън. Гарет се усмихна сериозно на Ема. След това бавно разкъса тениската си и я хвърли на пода. Събу обувките си и ги изрита встрани, после бавно започна да разкопчава колана си.

— О, Боже, спри! — извика Ема.

Гарет замръзна, бузите му пламнаха и ръцете му леко потрепнаха. Свещите продължаваха да пукат.

— Ъ-ъ-ъ… — Ема се изкиска нервно. Цялата работа й изглеждаше абсурдно… абсурдна. Познаваше Гарет от колко… две седмици? И сега трябваше да спи с него? — Съжалявам, не мога да го направя. — Тя посочи леглото.

Гарет се отпусна колебливо на ръба му и погледна Ема, която постепенно започна да се изчервява.

— Но… нали цяло лято го обмисляхме?

Ема зяпна изненадано.

— Тоест аз го обмислих — продължи Гарет и прокара пръсти през щръкналата си коса. — И реших, че си права: няма смисъл да чакаме. Исках първият ми път да е с теб. Не искаш ли да бъдеш с мен, Сътън?

Погледът на Ема шареше из стаята, опитвайки се да избегне боксерките, които се подаваха над дънките му. Искаше й се да изкрещи: „Аз не съм Сътън!“.

— Явно съм си променила мнението — рече вместо това тя.

— Променила си си мнението? — Гарет отчаяно се опитваше да срещне погледа й. След това се облегна на матрака. — Чакай малко — каза той с нисък, разтреперан глас. — Нима всичките ни разговори за секс са били просто една голяма шега? Така ли си постъпила и с Теър?

— Не, разбира се, че не! — Ема тръсна глава, чудейки се какво ли е причинила Сътън на Теър. — Просто… не мога…

Тя отстъпи назад. Миризмата на ароматните масла започна да замайва главата й.

— Съжалявам — каза отново тя. След това рязко отвори вратата и изтича в коридора. Вместо да хукне надолу по стълбите към партито, тя се врътна в другата посока и се шмугна в съседната стая.

Затвори вратата в мига, когато Гарет излезе в коридора.

— Сътън? — извика той. Ема се притаи до вратата. Чу стъпките му по килима. — Сътън? — извика отново той.

Ема не помръдна, стараеше се да диша тихо и се молеше той да не реши да влезе в стаята.

След минутка Гарет простена. Затръшна се врата, но няколко секунди по-късно се отвори отново. Ема чу стъпките му надолу по стълбите.

Тя се обърна, отпусна се на земята и се облегна на вратата, въздъхвайки с облекчение. Стаята, в която беше влязла, имаше две нощни лампи с формата на диамант, които осветяваха легло, покрито с кувертюра на черни и бели райета. В единия й ъгъл стоеше розово-бял яйцевиден стол. До прозореца висеше авангардно украшение, направено от движещи се пръчици и пластинки, а стените бяха покрити с многобройни фотографии на момичета. Ема примигна при вида на огромното трикрило огледало на стената до гардероба. Намръщи се при вида на макбука на бюрото и телевизора с плосък екран върху ниската масичка. Стаята изглеждаше точно като тази на Сътън, но на обратно. Значи това беше… спалнята на Лоръл?

Ема бавно се изправи и коленете й изпукаха. Досега не беше влизала в стаята на Лоръл — тя винаги държеше вратата си затворена. Тя светна лампата, която стоеше на бюрото и започна да разглежда снимките на таблото за обяви. Снимката на Сътън и приятелките й пред къщичката с маймунките в зоопарка й се стори странно позната. Както и една друга на Сътън, Шарлът и Мадлин, които размахваха готварски лъжици една срещу друга. Същите снимки имаше и в стаята на Сътън — и Лоръл я нямаше на нито една от тях.