Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 101

Надявах се, че греши.

След като изпяха „Честит рожден ден“ Мадлин, Шарлът и Лоръл прегледаха направените снимки.

— Мадлин изглежда пияна — каза Шарлът.

— А аз изглеждам дрогирана. — Лоръл се настани до Ема и й показа снимките. — Единствено ти изглеждаш нормална. Ако решиш да ги качиш във Фейсбук, ще трябва да използваш фотошоп, за да ни изрежеш.

Ема леко се отдръпна от Лоръл; близостта на тялото й я караше да настръхва. Тя я беше наблюдавала цяла вечер. През повечето време Лоръл беше танцувала на дансинга, поръчвайки си бързи, веселяшки песни, които караха всички да се раздвижват. Един час по-рано беше притиснала Ема до басейна и й беше връчила подаръка си за рождения й ден — два билета за „Клетниците“ следващата седмица.

— Можеш да заведеш когото поискаш, но аз бих го гледала с удоволствие — беше казала свенливо тя. — Помниш ли как играехме сцените, когато бяхме малки? Винаги си настоявала да играеш Козет.

Спомням си, исках да извикам аз. Но всичко ми се струваше не както трябва. Как така двете с Лоръл бяхме преминали от игра на „Клетниците“ към взаимна омраза? Как така сестра ми беше решила да ме убие?

Но Ема беше убедена, че Лоръл го е извършила — в съзнанието й ярко изпъкваше споменът как Лоръл се опитва да я удуши рано сутринта. Единственото, което не можеше да разбере, беше защо. Не трябваше ли да запази живота на Ема, за да не разбере никой, че Сътън е изчезнала? Може би Ема не се представяше твърде добре като Сътън. Може би Ема задаваше твърде много въпроси и си вреше носа навсякъде?

Нещо в другия край на верандата привлече погледа на Ема. През задната врата влизаше едно високо момче с късоподстригана коса, облечено с черен пуловер и дънки. Под мишница носеше кутия с шоколадови бонбони „Годайва“ и изглеждаше доста притеснен. Той огледа тълпата, сякаш търсеше някого. Сърцето на Ема подскочи. Итън.

Тя подаде фотоапарата на Мадлин.

— Ей сега се връщам.

— Но, Сътън — възмути се Шарлът, — ние още не сме ти дали нашия подарък.

— Само минутка — извика Ема през рамо.

Докато си проправяше път през тълпата, тя чу Шарлът да въздъхва.

— Какво й става?

Гостите или се бяха струпали покрай масата с храна, или танцуваха на дансинга. Докато се придвижваше между тях, остра миризма на ром погъделичка ноздрите й. Итън явно имаше проблем с минаването през вратата. Габриела го забеляза и се ухили при вида на бонбоните „Годайва“.

— Като че ли някой все още си пада по рожденичката, а? — каза тя и смушка Ема отстрани.

Ема не й обърна внимание и се вдигна на пръсти. Итън беше заклещен между Дженифър и Джулия, единствената открита — и изключително популярна — лесбийска двойка в училище, и трима футболисти, които като че ли разиграваха случка от последната им среща. Ема усещаше, че търпението му постепенно се изчерпва, също както се изтощава батерия на мобилен телефон.

Тя мина на зигзаг между момичетата, струпани около масата с гримове. И най-накрая ето го и него, оставя кутията с шоколадови бонбони на масата с подаръци, обръща се и тръгва към изхода. Тя го хвана за ръката. Раменете му се напрегнаха, но щом я забеляза, се усмихна.