Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 102

— Значи успя! — възкликна тя.

Итън сви рамене равнодушно.

— Просто минавах оттук. Не мога да остана дълго.

— О! — Раменете на Ема се отпуснаха.

Обрамчените с дълги мигли очи на Итън огледаха събралите се гости. След това той докосна кутията с бонбони.

— Донесох ги за теб. Честит рожден ден. Дано го прекараш добре. — Той се наведе към нея. — Разбрах, че великите поетеси са пристрастени към шоколада.

— Благодаря. — Ема погали златистата квадратна кутия. Итън беше избрал микс от тъмен шоколад, който й беше любимият. — Наистина се радвам, че дойде.

Той й се усмихна. Но изведнъж лицето му застина, щом забеляза нещо зад гърба й. Ема се обърна тъкмо навреме, за да установи, че Гарет си проправя път през тълпата. Той сграбчи Ема, прегърна я през кръста, завъртя я около себе си и я целуна продължително.

Ема размаха безпомощно ръце, стресната от усещането на устните му върху нейните. Бузите й пламнаха. Всички ги гледаха и погледите им я изгаряха.

— Уху-у-у! — извика някакво момиче наблизо.

— Еха! — каза един от футболистите.

— Намерете си стая! — дочу се отнякъде гласът на Мадлин.

Най-накрая Гарет се отдръпна от нея и я пусна. Ема се огледа за Итън… но той беше изчезнал.

28.

Съблазънта и убийството вървят ръка за ръка

Гарет я отвлече чак до къщата, преди тя да откаже да го следва повече.

— Онова навън беше много грубо от твоя страна. Не може така да ме откъсваш по средата на разговор. Нали от мен се очаква да бъда домакиня.

Гарет се обърна към нея и я хвана за ръката.

— Аз те спасявах, Сътън. Ландри те беше хванал в капан.

Ема се намръщи.

— Не е вярно.

— Напротив. — В гласа на Гарет се усещаше една леко снизходителна нотка. Сякаш той знаеше най-добре.

Ема го зяпна изненадано. Отвън гърмеше музика. Трамплинът за скачане в басейна издрънча — очевидно някой скачаше от него.

— Аз не съм ти някоя девица в беда — каза най-накрая тя с пламнали бузи.

Гарет я погледна объркано.

— Съжалявам — каза той и я хвана за ръцете. — По дяволите. Просто исках да остана насаме с теб. Цяла вечер не съм те виждал.

Ема се облегна на стария часовник, припомняйки си срамежливия поглед на Итън, когато й даваше шоколадовите бонбони.

— Щом ти дам подаръка, веднага ще ми простиш за намесата — рече убедено Гарет. — Гарантирам ти. — След това сграбчи Ема за ръката и я поведе нагоре по стълбите.

Тя го последва, стъпвайки върху купчината сгънати тениски, които госпожа Мърсър беше оставила върху едно от стъпалата. Какво толкова й беше приготвил Гарет, че да не може да й го даде долу?

— Стигнахме — рече той с приглушен глас и отвори вратата на спалнята на Сътън. Навсякъде бяха поставени запалени свещи. Миризмата на лавандула подразни обонянието й. От тонколоните тихо се носеше песен на Били Холидей. Гарет беше спуснал плътно пердетата и беше посипал пода и леглото с розови листенца. Върху възглавницата й беше оставена кутия бонбони „Валрона“, а на нощното шкафче имаше две чаши шампанско.

Ема зяпна изненадано. Спомни си разговора им в планината. Онова, което обсъждахме през лятото. Нашите… планове? Смятам да го осъществя на рождения ти ден.