Читать «Игра на лъжи» онлайн - страница 100

И след това, прозявайки се, двамата тръгнаха към вратата. Дрейк и Лоръл ги последваха. Но преди да излезе в коридора, Лоръл се обърна и погледна Ема.

Очите й се присвиха. Краищата на устата й увиснаха надолу. Ема усети как във вените й потича огън. В съзнанието й отново прозвучаха думите, които Беки беше произнесла в съня. Скоро нещата ще станат твърде опасни.

Думите се завъртяха и в моето съзнание. И пак ми кажете, че сънищата не се сбъдват.

27.

ЧРД, умри!

— Ето я и нашата рожденичка! — извика Мадлин, пристъпвайки несигурно с яркосините си обувки с тънки високи токчета, облечена със сребриста парти рокля и станиолена корона. Тя постави на главата на Ема почти същата корона, на която с големи розови цифри беше написано „18“.

— Усмихни се! — До нея цъфна Шарлът с къса раирана рокличка и еспадрили. Тя се притисна към Ема и обърна фотоапарата с обектива към тях. Миг преди да блесне светкавицата, Лоръл се присламчи към групичката, прегърна Ема и се ухили широко.

— Зеле! — каза тя свръхентусиазирано. Усмивката й беше толкова бяла, колкото и туниката, която беше облякла върху черните си панталони. Ема се насили да се усмихне, но имаше усещането, че изглежда изплашена.

Приятелките на Сътън се пуснаха и започнаха да пеят „Честит рожден ден“. Шарлът ревеше с цяло гърло. Мадлин пееше точно както Мерилин Монро я беше изпяла на Кенеди. А Лоръл пееше сладко и невинно. Ема леко се отдръпна от нея.

Беше девет часа вечерта и купонът по случай рождения ден на Сътън се вихреше с пълна сила. Диджеят пускаше парчетата от верандата, където се беше разположил. Тълпата се полюляваше на дансинга. Момичетата от отбора по тенис разнасяха табли с ордьоври. Госпожа Мърсър беше опънала коледните лампички на верандата и беше напълнила купи за пунш с безалкохолна сангрия. Поне двайсет и пет евтини уеб камери бяха пръснати по верандата. Три лаптопа бяха сложени на масата до вратата; всеки беше оборудван с USB кабели за директно качване на снимките във Фейсбук и Туитър. Въздухът ухаеше на смесица от парфюми и телове за коса с лека добавка на алкохолни миризми. Върху голяма маса, поставена близо до вратата, беше натрупана купчина подаръци, повече, отколкото Ема беше виждала през живота си. Не че Ема беше в състояние да им се зарадва. Може и да беше облякла бледорозовата рокля, която беше открила в гардероба на Сътън, закачена на закачалка с лепенка „рожден ден“ на нея; може и да беше прекарала цял час във фризьорския салон, за да си накъдри косата; може и да беше обула обувките на високи токчета, които сигурно струваха колко целогодишния й бюджет за дрехи. Но въобще не се чувстваше празнично. При всяко проблясване на светкавица тя примигваше и се обръщаше стреснато. Всеки път, когато някой се приближаваше, за да я поздрави, тя се вцепеняваше. Всеки фойерверк, пуснат от господин Мърсър или някое от момчетата, я караше да примигва. Звучаха й като изстрели. Чувстваше се така, сякаш всяка минута й беше последната.