Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 121
Сара Шепард
Хана ахна. Ариа хвана ръката на Емили и я стисна силно. Тя очакваше репортерката да каже бавно и отчетливо
Внезапно на екрана се появи една снимка и момичетата изпищяха. Това беше Али в последното си превъплъщение, с права руса коса, леко изпъкнала брадичка, по-високи скули и по-тънки устни. Това беше точно момичето, с което се бяха срещнали в онази ужасна нощ на покривната тераса след вечеря. Същото момиче, което знаеше тайни, които можеха да са известни единствено на Али, което ги примами на платформата и едва не блъсна Хана през парапета. Въпреки всичко Ариа почувства облекчение като я видя. Поне вече знаеха със сигурност, че е мъртва.
— Родителите са идентифицирали останките на починалата по трите пирона в костта на глезена, останали от стар инцидент — обясни репортерката, докато снимката на Али се смали в единия ъгъл на екрана. — Те ни дадоха тази снимка, която е точно от времето преди изчезването й. Името й е Табита Кларк от Мейпълууд, Ню Джърси.
За миг Ариа си помисли, че мозъкът й изключва. Тя се извърна настрани и погледна Спенсър в същия момент, когато приятелката й се обърна към нея. Емили скочи на крака. Хана се наведе към екрана на телевизора, сякаш не можеше да повярва.
— Чакайте малко, какво каза репортерката току-що? — попита тя.
— Името й е Табита Кларк — повтори Спенсър с монотонен глас и замаяно изражение на лицето. — От Мейпълууд, Ню Джърси.
— Но… не! — Ариа се обърна и всичко се завъртя пред очите й. — Името й не е Табита! Това е Алисън!
Спенсър се обърна и посочи Емили с пръст.
— Ти беше сигурна в това! Погледна я и каза: „Това е Али!“
— Тя знаеше неща, които са известни само на Али! — извика Емили. — Вие също го повярвахте, мацки!
— Всички повярвахме — прошепна Ариа, вперила поглед в нищото.
Прякото предаване продължи. Момичетата погледнаха отново към екрана.
— Според родителите й, Табита избягала от дома преди около година. Била проблемно дете, преживяла ужасен пожар вкъщи, когато била на тринайсет години, след което претърпяла болезнени пластични операции. Родителите й знаели, че е била в Ямайка, но не заподозрели, че нещо не е наред допреди пет месеца, когато не им се обадила, както обикновено. Свързали се с приятелите й, които казали, че не са се чували с нея повече от година.
Репортерката замълча и тъжно поклати глава.
— Току-що ми казаха, че господин и госпожа Кларк са я търсили напразно месеци наред. Колко тъжно, че продължителното търсене на дъщеря им завършва по такъв трагичен начин.