Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 120
Сара Шепард
— За какво става въпрос? — Когато Спенсър й се обади, Ариа тъкмо слизаше от автобуса от Ню Йорк. Приятелката й я повика, без да й обяснява защо.
Хана и Емили се обърнаха изненадано към нея. Преди да успеят да кажат каквото и да било, Спенсър отвори вратата. Лицето й беше смъртно бледо.
— Елате с мен.
Тя ги поведе към всекидневната. Ариа се огледа; не беше влизала в тази стая поне от една година, но по стените висяха все същите училищни снимки на Мелиса и Спенсър. Телевизорът беше пуснат и звукът му беше усилен. Тя видя логото на CNN в горния десен ъгъл. Под екрана вървеше голям жълт банер:
„РИБАР ОТКРИВА ОСТАНКИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛО МОМИЧЕ В ЯМАЙКА“.
— Ямайка? — прошепна Ариа и се олюля. След това погледна към останалите. Емили покри устата си с длан. Хана притискаше стомаха си, сякаш всеки момент щеше да повърне. А Спенсър не можеше да откъсне очи от екрана, който показваше синия океан и гладкия пясъчен плаж. Една ръждясала рибарска лодка беше изтеглена на пясъка и безброй репортери и полицаи се бяха събрали и снимаха.
Очите на Хана шареха напред-назад.
— Това нищо не означава. Възможно е да е някой друг.
— Не е някой друг — рече Спенсър с разтреперан глас. — Просто
На екрана се появи една руса репортерка, облечена в поло с емблемата на CNN.
— Намираме се на мястото, където полицията разследва останките, намерени на брега по-рано този месец — обясни тя. Вятърът развяваше косата й на всички страни. — Според рибаря, който предпочита да остане анонимен, той е открил останките в една пещера на около шест мили южно от Негрил.
— Негрил? — Хана погледна момичетата с треперещи устни. — Вие, момичета…
—
— Съдейки по състоянието на останките, експертите смятат, че става въпрос за седемнайсетгодишно момиче. От степента на разлагане са стигнали до извода, че момичето е умряло преди около година. Съдебните експерти работят по въпроса за идентифицирането на жертвата.
— О, Господи. — Ариа се отпусна в един от фотьойлите. — Мацки, дали това е… Али?
— Как е възможно? — Хана стисна телефона си. — Не ни ли изпраща тя есемесите? Не е ли тя, която е
— Каква е вероятността друго седемнайсетгодишно момиче да умре край „Скалите“? — излая Спенсър. — Това е тя, момичета. И когато полицаите я идентифицират и разберат, че
— Нямат никакво доказателство, че сме били ние! — каза Хана.
— Ще
Ариа огледа стаята, сякаш снимките по стените можеха да й дадат някаква утеха. Внезапно всичко се обърна с главата надолу. Значи Али наистина беше умряла при падането? Беше ли я отнесъл океанът толкова бързо, че те не можаха да я открият на брега? Защо я откриха цяла година по-късно, и то в пещера само на девет километра оттам?
И най-важният въпрос: Кой е А., щом не е Али?
— Получавам нова информация! — извика репортерката и момичетата вдигнаха стреснато глави. Камерата се размърда, показвайки първо скупчените хора на брега, след това краката на репортерката и накрая отново лицето й. Тя притисна ръка към ухото си, вслушвайки се в нечий глас в слушалката. — Идентифицирали са тялото — каза тя. — Имаме съвпадение.