Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 122

На екрана се появиха лицата на двама души. Под тях имаше надпис „Господин и госпожа Кларк“. Те бяха двама напълно нормално изглеждащи мъж и жена, майката беше облечена в раздърпан пуловер и торбести дънки, бащата имаше брадичка, оформена на катинарче и тъжно, виновно лице. Те изобщо не приличаха на слабата като игла госпожа Дилорентис или на господин Дилорентис с неговия клюнест нос и незаинтересовано изражение на лицето.

Хана се хвана за главата.

— Мацки… какво става тук?

Сърцето на Ариа заби толкова бързо, че тя очакваше всеки момент да изскочи навън. В главата й се завъртя ужасна мисъл. Съдейки по лицата на останалите, те си мислеха същото.

Тя си пое дълбоко дъх и изрече на глас най-ужасното нещо, което някога си бе представяла, че ще изрече:

— Мацки, Табита не е Али. Убили сме невинно момиче.

35.

Не затваряйте очи…

Емили се свлече на пода. Ужасяващата мисъл зажужа в главата й като цял рояк пчели. Табита не е Али. Табита е невинна. Убили сме невинно момиче.

Това не беше възможно, но въпреки това го виждаше от екрана на телевизора. Табита имаше свой живот, който нямаше нищо общо с алиния. Тя имаше родители. Дом. Изгарянията й са били от пожар, когато е била малка, а не от експлозията в Поконос. Поведението и в Ямайка ще да е било някаква глупава шега, някакво предизвикателство, игра на рискове.

— Може да е чула за нас по новините — изрече на висок глас Ариа, отразявайки мислите на останалите. — Може би е следила таблоидите, всички новинарски материали…

— Сигурно е имало сайтове, в които има много повече информация за нас — промърмори Спенсър, вперила немигащи очи в пода. — Може да е била обсебена от нас. И когато ни е видяла…

— … е решила да се избъзика с нас — завърши Хана, обхвана главата си с ръце и се заклати наляво-надясно. — Знаете ли, мацки, мислех да отида в полицията и да си призная за това. Щях да им разкажа за А. и Али, и дори за случилото се в Ямайка.

— Господи — прошепна Спенсър. — Слава Богу, че не си.

Очите на Хана се напълниха със сълзи.

— О, Боже. О, Боже! Какво направихме? Сега ще открият, че ние сме извършили убийството!

— А. ми изпрати снимка как танцувам с Табита — прошепна Емили. — Доказателство, че я познаваме. Ами ако я изпрати и на родителите й? Или на ченгетата?

— Чакай малко. — Ариа посочи екрана.

Репортерката притисна пръст към ухото си; очевидно получаваше някаква нова информация.

— Шерифът определя смъртта й като нещастен случай — каза тя. — Като се има предвид близостта й до курорта „Скалите“, който е известен с пиянските оргии на непълнолетни, следователите предполагат, че някоя вечер госпожица Кларк е пила твърде много и е загинала в трагичен инцидент.

Камерата се обърна към шерифа, висок ямаец с лъскава синя униформа. Той стоеше на импровизирана платформа точно до разнебитената рибарска лодка, която беше намерила останките на Табита.

— Предполагаме, че госпожица Кларк е решила да поплува под влиянието на алкохола — заяви той пред редичката микрофони. — Курортът „Скалите“ е имал и друг път проблеми с пияни непълнолетни и сега твърдо сме решили да сложим край на това. Затваряме хотела за неопределено време.