Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 109

— Извратено копеле! — Господин Пенитисъл изгледа сина си с присвити очи. Той го хвана за ръката и го блъсна в стената. — Тя скоро ще ти бъде доведена сестра! Какво ти става, по дяволите?

— Въобще не е това, което изглежда! — възрази Зак със слаб глас. — Просто се забавлявахме заедно.

Господин Пенитисъл го разтърси здраво за раменете.

— Не можеш да си го държиш в панталоните, нали?

— Ние просто спяхме! — проплака Спенсър. — Честна дума!

Господин Пенитисъл не й обърна никакво внимание. Той отново разтърси силно сина си и Спенсър потрепери.

— Ти си извратен перверзник, Закъри. Болен, отвратителен перверзник, който не заслужава нищо от онова, което правя за него.

— Татко, моля те!

Господин Пенитисъл вдигна ръка и зашлеви шамар на Закъри. Той залитна назад, опитвайки се да се откъсне от баща си, но господин Пенитисъл се хвърли с цяло тяло срещу него, задържайки го на мястото му. И най-ужасното беше, че всичко изглеждаше така, сякаш го беше правил милиони пъти преди това.

— Спрете! — изпищя Спенсър, която набързо нахлузи полата си от предишната вечер и се хвърли през леглото към тях. — Просто спрете! Моля ви!

Господин Пенитисъл като че ли не я чуваше. Зак се сви до стената, но баща му го разтърси още по-силно.

— Кога ще започнеш да ме слушаш? — изръмжа той. — Кога ще разбереш?

Спенсър дръпна силно ръката на господин Пенитисъл.

— Моля ви, спрете! Въобще не е такова, каквото изглежда! Кълна се!

— Спенсър… — Зак я погледна над рамото на баща си. — Върви си. Не е нужно да виждаш това.

— Не! — Скоро Зак щеше да й стане доведен брат и тя искаше да го защити. Тя дръпна силно ризата на господин Пенитисъл и я разкъса. — Зак не ме е докосвал! Той е гей!

Господин Пенитисъл веднага пусна сина си, извърна се и впери поглед в нея.

— Какво каза?

Спенсър погледна към ужасеното лице на Зак, който сякаш не можеше да повярва на думите й. Той поклати отчаяно глава, но какво очакваше от нея, да остави баща му да го пребие?

Зак покри лицето си с ръце. Баща му се обърна към него.

— Вярно ли е това?

От устните на Зак се отрони стон. Баща му се отдръпна от него като от прокажен. Изведнъж рязко замахна с ръка и заби юмрук в стената до главата на сина си. Спенсър отскочи назад и изкрещя. Господин Пенитисъл не спираше да удря по стената. Навсякъде се разхвърча мазилка. Когато се умори, той се наведе напред и опря окървавените си ръце върху коленете си. Лицето му беше изкривено от мъка. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче.

Някой почука тихо и колебливо на вратата.

— Никълъс? — извика майката на Спенсър. — Наред ли е всичко?

Никой не й отговори. После господин Пенитисъл се обърна рязко и изхвърча от стаята, затръшвайки вратата зад гърба си толкова силно, че стените се разтресоха. Спенсър го чу да разговаря с майка й в коридора.

Едва тогава тя се осмели да погледне Зак. Той изглеждаше стреснат, но иначе беше наред.

— Какво ти стана, по дяволите? Защо трябваше да му го кажеш?

Спенсър се приближи до него.

— Мислех, че ще те нарани!

Устните на Зак се изкривиха в горчива усмивка и той се отдръпна от нея. Погледът му беше изпълнен с искрена омраза, каквато тя не очакваше от него.