Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 110

— Помолих те да запазиш една тайна, но предполагам, че съм искал твърде много от една малка сладка лъжкиня — изръмжа той. — Изгний в ада, кучко.

Преди Спенсър да успее да възрази, той грабна якето си, обу си обувките и също изхвърча от стаята. Вратата отново се затръшна. След това настъпи тишина.

Спенсър се тръшна на матрака, събаряйки една от възглавниците на пода. На нея все още личеше отпечатъкът от главата на Зак. Леглото все още пазеше топлината на тялото му.

От стената се откъсна парче мазилка и падна на земята. По пода се виждаше кръвта на господин Пенитисъл. Тя напомни на Спенсър за съня й от тази сутрин: кървавата следа от ухото на Али. Знам какво си направила.

Бийп.

Беше телефонът й, който бе оставила на нощното шкафче предишната вечер, преди да заспи. От мястото си можеше да види надписа на екрана: „НОВО СЪОБЩЕНИЕ“.

„Не — помисли си Спенсър. — Моля те, не сега.“ Но не можеше да го пренебрегне просто така. Трябваше да го прочете.

Внимавай, Спенсър. Накрая всички тайни се изхвърлят на брега. Мисля, че знаеш какво имам предвид.

А.

30.

Тя е по-умна, отколкото изглежда

Медицинският център представляваше просто една ниска квадратна сграда, която миришеше на антисептици и сироп за кашлица. По телевизора в ъгъла вървеше някаква реклама за невероятна картофобелачка, столът, в който седеше Ариа, беше толкова удобен, че започна да й се придрямва, за което помагаше и монотонният глас на човека от Националната метеорологична служба, който се носеше от радиото. Очевидно в района очакваха нови силни валежи от сняг. Не че щяха да останат още един ден. Не и след случилото се с Клаудия.

Ариа се напрегна, за да дочуе нещо откъм стаята за прегледи — стонове от болка, агонизиращи писъци, равен сигнал от апарата за следене на сърдечния ритъм. Но стаята беше абсолютно тиха. Ерик и Кристофър Кан се бяха изпънали на дивана и четяха стари броеве на „Спортс илюстрейтид“. Ноъл крачеше напред-назад в тясното пространство и говореше по телефона с майка си.

— Да, мамо… тя просто падна, не знам… ски патрулът я прибра… сега сме в медицинския център… Надявам се, че е добре, но все още не знам със сигурност.

На Ариа й бе достатъчно да чуе думите на Ноъл, за да се почувства зле. Последните няколко часа й изглеждаха наистина сюрреалистични. След като Клаудия падна от лифта и повече не помръдна, няколко скиори се събраха около нея. След това се появи ски патрулът, който повика сноумобил със спасителна шейна. Някой коленичи до Клаудия и провери за пулс. Те викаха нещо в ухото й, но Ариа не можа да разбере, дали тя им отговаря — в този момент лифтът стигна до върха на хълма и тя слезе от гондолата.

И сега всички очакваха да разберат какви са пораженията. Очевидно ски патрулът беше успял да свести Клаудия, преди да я натоварят на шейната и да я свалят от планината, но тя изпитваше силни болки. В подножието я чакаше линейка и когато Ариа най-после успя да се спусне, плъзгайки се по задник по криещия опасности склон, всички вече бяха отишли в медицинския център. Той обаче не изглеждаше особено подходящ за лечението на травми.