Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 107

— Знам какво смяташе да направиш!

Али се отдръпна от Хана и скочи към Ариа. Сега беше неин ред да залитне и да се надвеси над ужасяващите разпенени вълни.

— Ариа! — извика някой зад тях. Счупи се някакво стъкло. Коленете на Ариа се ожулиха в каменната половина на парапета и кожата им се обели. Али отново се хвърли към Ариа с протегнати напред ръце. Ариа се взря в широко отворените й, маниашки очи и ясно видя скритата вътре Али. Тя беше дошла да ги убие, точно както беше убила Кортни, Иън и Джена. Една по една щеше да ги блъсне от покрива.

Не беше много ясно какво се случи след това. Единственото, което Ариа помнеше, бе как усети прилив на сила, сграбчи Али за ръцете, завъртя я около себе си и я блъсна силно. Али изгуби равновесие. От устата й се разнесе неестествен писък. Ръцете й се размятаха във въздуха. Преди някой да успее да направи каквото и да било, тя се преметна през парапета и потъна в черното, празно пространство.

Някой изкрещя. Друг ахна. След това се чу едно глухо… туп. Плътният удар на тяло, което се удря в пясъка.

Спомените преминаха през съзнанието й за части от секундата. Когато погледът й отново се фокусира, Ариа видя как Клаудия се притиска в нея. Тя протегна ръце и започна да я изтласква към ръба на лифта. После сграбчи Ариа за раменете и взе да я разтърсва силно. Лицето й се намираше на няколко сантиметра от нейното. Ариа отново усети някогашния силен импулс за самосъхранение.

— Махни се от мен! — изпищя тя. После блъсна Клаудия веднъж, леко, но Клаудия просто се изсмя и запуши устата й с ръката си, облечена в ръкавица. Ариа усети как я обземат страх и ярост.

— Казах ти да се махнеш от мен! — изкрещя тя и блъсна Клаудия в гърдите.

Тя залитна назад и тихо изписка. Точно в този момент гондолата леко се наклони, за да позволи на скиорите да слязат от лифта. Тялото на Клаудия се наклони с нея. Без защитната решетка нямаше какво да попречи на падането й.

— О, Боже! — Ариа успя да хване ръката й, но вече беше твърде късно. Клаудия полетя към земята, шапката падна от главата й, ръцете й се мятаха бясно, лицето й бе изкривено от страх и гняв. Три ужасяващи секунди по-късно тялото й се стовари върху купчина сняг.

И после, също както се беше случило при Али, настъпи пълна тишина.

29.

Не питай, не казвай

Спенсър отвори очи. Тя лежеше върху копринени чаршафи в една много малка стая в хотел „Хъдсън“. От саунд машината се носеше успокояващият звук на морски вълни. Странно, не си спомняше саунд машината от предишната вечер — но пък беше доста замаяна, когато заспа.

Когато извърна глава, видя спящия до нея Зак. Тази сутрин той изглеждаше доста по-различен. Късата му, кестенява коса беше дълга и руса. По врата и ръцете му имаше белези, а от лявото му ухо се стичаше нещо червеникаво. Това не е ли… кръв?

Тя скочи и се огледа. Не се намираше в „Хъдсън“. Лежеше на дълга плажна ивица. Слънцето блестеше ярко в небето и наблизо не се виждаше жив човек. Миризмата на сол и риба подразни обонянието й. Вълните се плискаха край брега. Над главата й кръжаха чайки. Над плажа се извисяваше хотел с покривна тераса и платформа тип „гарваново гнездо“. Много познато гарваново гнездо.