Читать «Не питай, не казвай» онлайн - страница 111

Ноъл седна на пластмасовия стол до Ариа.

— Мама е откачила. Иска да дойде тук и да се погрижи за Клаудия, но аз й казах да изчака.

— Сигурно е ужасно разтревожена — промърмори Ариа и затвори списанието, което лежеше в скута й. През последните двайсет минути беше препрочитала безброй пъти едно и също изречение за това как се приготвя чийзкейк, от който да си оближеш пръстите.

Ноъл се наведе към нея.

— Какво се случи точно? Как падна Клаудия?

Ариа го погледна, изпълнена със смесица от вина и страх. Ноъл беше пристигнал на мястото няколко минути след случилото се; той не беше видял нищо. По пътя за насам не бяха в настроение за разговор, но той не спираше да хвърля изпълнени с подозрение погледи към Ариа, сякаш усещаше, че тя е направила нещо ужасно.

— Не съм съвсем сигурна. — Това беше истината — тя нямаше намерение да блъска Клаудия от лифта. Да я отблъсне от себе си, да. Но не и да я нарани.

— Да не би да сте се скарали нещо? — Ноъл я погледна в очите. — Дали тя не скочи сама?

Ариа поклати глава.

— Тя просто… се подхлъзна. Беше много странно.

Ноъл скръсти ръце и я погледна толкова проницателно, че Ариа усети как настръхва. Не й вярваше. Но какво очакваше от нея, да му разкаже истината? Как Клаудия й каза на перфектен английски, без следа от акцент: „Аз смятам да спя с гаджето ти“? Как се нахвърли върху нея с налудничав поглед в очите? Ноъл просто щеше да я обвини отново, че ревнува.

Тя се извърна настрани, страхувайки се, че ако продължи да го гледа, накрая ще му разкаже всичко — и то не само онова, което се беше случило на лифта. Всичко за А. Всичко за Ямайка. Ужасното нещо, което беше сторила и за което А. знаеше.

Но пък от друга страна може би не беше чак толкова ужасно, колкото си мислеше. Ако А. беше Али — а кой друг би могъл да бъде? — то тогава Ариа не я беше убила.

Вратата на стаята се отвори и в чакалнята се появи лекарка, облечена с бяла престилка.

— Госпожица Хууско си почива — каза тя. — Вече можете да я видите.

Всички станаха и я последваха в стаята. Лекарката дръпна една розова завеса и пред тях се появи Клаудия, която лежеше на носилка с гипсиран глезен. Русата й коса беше разпиляна върху възглавницата. Памучната й нощница подчертаваше гърдите й. Устните й бяха розови и блестящи, сякаш току-що си беше сложила червило. Дори в болницата успяваше да изглежда готова за секс.

— О, Господи, Клаудия — каза Ариа, която изпитваше угризения въпреки наперения вид на финландката. — Добре ли си?

— Боли ли? — попитаха Ноъл и момчетата, събирайки се около леглото.

— Аз добре. — Клаудия им се усмихна престорено, всички следи от перфектния й английски бяха изчезнали. — Само малко ранена.

— Тя е със счупен глезен. — Една сестра застана до леглото, за да измери кръвното й налягане. — Сравнително незначително нараняване, предвид височината, от която е паднала. За щастие се е случило близо до върха. Ако е било по средата, тогава е щяла здраво да загази.