Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 52

— Разбира се, какво трябва да направя? — с готовност да изравня Планината на джуджетата със земята попитах аз.

— Помогни на Вухджааз.

Мда. Тъп колкото всички доралисци на Унгава.

— Би ли ме пуснал на земята? Така по-добре ще разбера проблема ти.

Демонът ме изгледа подозрително, но все пак направи каквото поисках и напълно излезе от стената.

— Внимавай. Ако се опиташ да избягаш, ще те хвана и ще ти изсмуча мозъка от костите — предупреди ме съществото и се подпря на дебелата си сива опашка.

Побързах да го уверя, че от цялата си душа съм предан на Вухджааз.

— Скоро ще ме всмучат в Мрака. Колкото и да се крия.

„Дано да е по-скоро“ — помислих си, но външно направих най-предразполагащата си физиономия.

— Ако го открия, ще остана тук за дълго. Усещам го. Той е в града. Вухджааз умен — за пореден път ми напомни демонът.

— Какво да откриеш?

— Коня.

Ами естествено. В коня има повече месо, отколкото в човека. А този демон е толкова голям. И толкова гладен.

— Добре — задачката не беше кой знае колко сложна. — Утре ще ти доведа един кон. Каква порода предпочиташ?

— Ти си глупав — изсъска демонът и ме бутна с острия си нокът. От бутането трябваше да отстъпя няколко крачки. — Не жив кон, а Коня.

— А-а-а. Значи този кон, защо не каза веднага! — реших, че да съм глупав ще е най-прекия път към стомаха на Вухджааз, а да съм умен, но нищо не разбрал, ще е доста по-безопасно.

— Давам ти четири дни срок. Вухджааз умен. Докарай ми Коня — демонът ме погледна в очакване на отговор.

— Разбира се, разбира се. Всичко ще направя — така и не разбрах същността на разговора, но определено много исках да се отърва от създанието, спокойно влизащо и излизащо от стените.

— Ще те наблюдавам — демонът ме прониза със златистите си очи. — Изпълни заповедта ми, иначе ще ти изсмуча мозъка от костите. Вухджааз умен. Няма да го измамиш.

Демонът прекрачи в сивата стена и се разтвори. Аз постоях още малко, за да успокоя препускащото си сърце, готово да изскочи от гърдите ми.

И какво се получава сега? Първо ме преследват полуидиоти доралисци и също искат да върна коня, после прочитам заклинание, лежало бог знае колко векове в библиотеката, и правя това, което не успява да направи целия Орден. Прогонвам всички демони обратно в Мрака. Е, всъщност почти всички. След това най-тъпият и прегладнял демон, който може да съществува на този свят, ме хваща като някакво котенце и също иска кон. Интересно, за различни коне ли говореха Вухджааз и доралисците или става дума за един и същ? Дали да не взема да ги запозная и нека те сами да се разбират за коня? Мода някаква ли е, що ли — да се развъждат коне?

До вкъщи отидох без изобщо да се крия, напълно уверен, че нито една нощна твар, освен умния Вухджааз, няма да ме докопа. Реших да не сменям бърлогата си поне до сутринта, проснах се на леглото и потънах в дълбок младенчески сън. До похода в Храд Спайн оставаха шест дни.

Глава 6

Дневни изненади

— Дум! Дум! Дум!

Безцеремонните удари по вратата ме накараха да скоча от старото напукано дървено легло и да се засуетя в търсене на оръжие. Вчера бях толкова уморен, че си легнах, без да се събличам, и арбалетът така и си остана пристегнат цяла нощ на гърба ми. Разкопчах го, мръщейки се, разтърках сърбящия ме кръст и свалих предпазителя на миниатюрното оръжие. Не застанах пред вратата, а встрани до нея, притиснат плътно до ронещата се мазилка. Чукането се повтори, беше още по-силно и решително.