Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 49

— Ек — изтърси нещо първият от дузината ловци за главата на Гарет на козелския си език.

— Бек — възрази му доралисец със счупен рог и задуши въздуха.

Рибната воня го удари в муцуната и той кихна. Леко се отпуснах. Съществата бяха съвсем близо, на една ръка разстояние, но рибната миризма убиваше всички други, включително и моята.

— Къде-е-е може да изче-е-езне-е-е? — заблея първия на изкривен човешки и в потвърждение на неласкавите си чувства към невинния Гарет удари с тояга по стената на съседната къща.

Посипа се натрошен камък.

— Напре-е-ед е-е-е побе-е-е-егнал — извика някой от тълпата доброволни палачи. — Към Вътре-е-ешния град на чове-е-еците-е-е.

— Той ни открадна коня! Нашият кон!

— Да! Да! Нашият! Трябва да го хване-е-е-ем! — завикаха хорово.

— Да го хване-е-е-ем! Напре-е-е-ед! — първият махна с ръката, стискаща тояга, и с тромави кози подскоци създанията се втурнаха покрай мен по тихата уличка и изчезнаха в рехавата, току-що започналата да се появява мъгла.

Заслушах се в отдалечаващия се и заглъхващ в мъглата тропот на копита, искрено пожелавайки на новите си приятели докато бягат из града да се наврат в някакви неприятности, и надявайки се, че Орденът, начело с Арцивус, още не са измислили начин как да прогонят нощните създания от града. Сякаш в отговор на малкото ми мислено отмъщение някъде от мъглата и мрака се раздаде уплашено блеене, а после ревът на дузина прегракнали от пиене градски стражи. Явно момчетата наистина се бяха уплашили, когато от тъмното върху тях са скочили някакви с блеещи гласове. И сега стражите са се опомнили и са решили да отмъстят за мимолетния си страх, опитвайки се да хванат обикалящите посред нощ доралисци и да ги вкарат в затвора или дори да ги спукат от бой. Прилепих се обратно до стената, осъзнавайки, че ще ми се наложи поне още няколко дълги и уморителни минути да се наслаждавам на рибешката воня. Цялото стадо изтропа покрай мен. Трябва да отбележа, че сега бягаха много по-бързо, отколкото когато ме преследваха. Май могат да бягат и по-бързо от мен, демоните да ги вземат! Козлохората се блъскаха един друг, бутаха се с лакти и противно блееха, стараейки се по-бързо да се отдалечат от стражите.

Стражите сигурно повече от всеки друг в града не обичаха доралисците. Тези същества и при най-дребния повод налитаха да се бият или да чупят, а често дори и без повод. А мъмренията за нарушенията на реда ги правеше барон Лантен и той на свой ред насоляваше подчинените си.

Доралисците изчезнаха в мъглата и на сцената се появиха около тридесет надъхващи се от собствената си храброст оранжево-черни служители на гъвкавия и корумпиран закон на Валиостр. Те викаха, свиреха и дюдюкаха в опит да вземат реванш. Стражата изтропа покрай мен и също изчезна. Доралисците днес щяха доста да потичат — първо от покрайнините на Авендум до центъра, а сега обратно пак към покрайнините. А ако стражата успее и да ги хване — няма да им се размине и солидна сума в злато. Изчаках още малко, за всеки случай, за да съм сигурен, че няма да се сблъскам нито с първата, нито с втората група любители на нощни бягания.