Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 46

— Огрът избяга ли? — плесна с ръце Болт, когато се върнах на долния етаж.

После измъкна стрелата от книгата и занарежда цветисти ругатни към цялото племе огри, повредили стария ръкопис.

— Няма да стигне далеч. Ти добре го подреди — успокоих аз стареца.

Явно Маркун вече не чакаше постъпването на Гарет в гилдията и беше решил да ме изпрати при Сагот, за да послужа за пример на другите непокорни. Трябва да направя нещо по въпроса.

— Да, добре го подредих — важно кимна с глава дядото, хлъцна и леко се олюля под порива на невидим за мен вятър.

— Благодаря ти, Болт, много ми помогна. Времето напредна, ще се прибирам в къщи.

Научих всичко, което ми трябваше, и за голямо мое съжаление щеше да се наложи да направя посещение в Забранената част на града, а за това трябваше нормално да си отспя.

— Върви, приятел — неочаквано се просълзи старецът и извади някъде изпод дрехите си доста сериозно ножче. — Ние с теб ще ги накълцаме тези огри!

Като нищо с това извито острие можеше да кълца не само огри, но и самия Неназовим.

Пъхнах в ръката на стареца малко злато, надявайки се, че нито един нехранимайко в града няма да узнае за позорната ми щедрост, и излязох в нощта.

Глава 5

Нощни изненади

Знаете ли какво може да бъде по-лошо от разярен доралисец? По-лошо от разярен доралисец могат да бъдат само няколко разярени доралисци. Десетина от тези полухора-полукози с яростни викове ме преследваха през нощния Авендум, крещейки с цялата мощ на здравите си дробове. Тесните улички на Пристанищния град не позволяваха на съществата да ме стигнат едновременно и им се налагаше да тичат в колона, чаткайки с копита по каменната настилка, като блееха раздразнено, когато на пътя им попадаха щайги или бъчви и трябваше да забавят скорост.

Нищо през тази нощ не предвещаваше спринтирането ми по нощните улици на града. Тъкмо се бях върнал от Кралската библиотека и отварях вратата на новата си, смея да кажа, тайна бърлога, когато от тъмното, с чепати тояги в ръце и блеейки зловещо, ми се нахвърлиха доралисците. Спаси ме само вродената ми реакция и глупостта на нападателите: козлохората се сблъскаха помежду си с надеждата да се доберат първи до нещастната ми глава. В резултат на прага се получи задръстване. А аз офейках.