Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 317

Колкото по-силно го болеше зъба, толкова по-непоносим ставаше характера на Халас. Ден преди пристигането ни в града дори Делер вдигна ръце от партньора си и спря да говори с него. Халас с тъжен поглед обхождаше отряда с надеждата да се скара с някой, но всички се преструваха, че не забелязват тези погледи и това още повече ядосваше гнома.

— Ама как само е отекъл — тихо ми прошепна Кли-кли, поглеждайки към съскащия от болка и държащ се за бузата Халас.

— Бръснарят ще го отърве от болката.

— Ако преди това Делер не го отърве от главата — ухили се гоблинът и веднага си спечели гневен поглед от Халас.

— У, как гледа само!

— А ти не му обръщай внимание — подсмихнах се аз.

Халас беше готов да убие всички, включително и себе си, само и само да спре зъбобола.

Едва тогава забелязах какво върти в ръцете си гоблина.

— Откъде го взе това, Кли-кли? — попитах, когато възвърнах способността си да говоря.

— За какво говориш? — не разбра шутът, а после проследи погледа ми и разбиращо каза: — А! Ти за тази дрънкулка ли? Няма да повярваш! Докато лежеше в безсъзнание, всички започнахме да търсим място за гроб на Котката, мир на праха му. Аз се отдалечих малко повече и я намерих.

— И я намери просто така? Като гъба?

— Защо като гъба? — удиви се Кли-кли. — Гъбите са друго нещо, Гарет. Крият се под дървета, брези или трепетлики, а тази дрънкулка си стоеше върху някакъв камък, покрита с мъх. На нея дори имаше написано нещо, но не можах да разчета нищо.

— И ти я взе? — попитах.

— А защо не? — гоблинът сви рамене. — Сам виждаш, че е хубава и красива. Защо да я оставя? Мога и пари да й взема.

— Не я продавай, Кли-кли — казах тихо.

— Така ли мислиш? — Кли-кли погледна отново находката си с любящ поглед, а след това закопча верижката около врата си и скри амулета във формата на сребърна капка под плаща. — И Миралисса ми каза същото. Вие да не сте се наговорили, а?

— Не сме, просто ми повярвай. Може някой ден то да ни спаси живота.

Кли-кли ме изгледа сериозно.

— Ти си пълна загадка, Танцуващ в сенките.

— Всички сме пълни със загадки и тайни, Кли-кли. И аз, и Миралисса, и ти. Нали така?

— Аха! Значи вече не възразяваш да те наричам Танцуващ в сенките?

— Че моите възражения значат ли нещо? С теб наглава не се излиза, Кли-кли. Наричай ме както си искаш, аз смятам да насоча всичките си усилия в намирането на Рога.

— Така, ето че още едно от пророчествата на шамана Тре-тре се сбъдна — тържествено каза гоблинът. — Танцуващият в сенките прие ново име и реши да стигне до края.

— Ти пак с твоята глупава книжка! — избухнах аз. — А ако не аз, а някой друг приеме името Танцуващ в сенките? Тогава пророчеството също ли може да се счита за сбъднато?

— Не-е.

— И защо?

— Откъде ще намеря друг идиот, който да се съгласи да го наричат с такова тъпо име — ехидно отвърна Кли-кли.

Ех, жалко, че дребното копеленце толкова ловко избягна протегнатите ми ръце!

Рано сутринта на двайсет и осми юли, когато Дивите вече се бяха наговорили да вържат Халас и с общи усилия да извадят зъба на неудържимия гном, от утринната мъгла пред нас изплуваха стените на града.