Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 299

— След ден трябва да излезем на тракта — каза Медения на третия ден от нашето пътешествие.

— Ех, по-скоро да стане! Бира ми се пийва — въздъхна Делер. — То засега все още съм добричък. Търпя, търпя, ама мога и с бръснач през очите!

Халас изхъмка.

— Какво хъмкаш бе, брадат?!

— Ами и на мен ми се допи биричка.

— А-а-а — разочаровано проточи Делер, разбрал, че спорът с изнемогващия от жегата гном няма да се получи.

В небето прозвуча песен на чучулига.

— Ще вали — каза Котката след дълго мълчание.

— Ех, хубаво би било! — Гръмогласния с тъга погледна към безоблачното небе. — Няма да е толкова горещо!

— Затова пък ще е мокро! — не се съгласи с него Фенерджията.

— Горещо, мокро — измърмори Арнх. — И без това не може да се угоди на всички.

— А ти въобще не се меси — прекъсна го Гръмогласния. — Като си лъскаш тиквата, лъскай я! Че като се заприказваш, току виж си си клъцнал нещо важно!

В общи линии забележката на Гръмогласния беше съвсем на място. Измъкнал от ботуша си извит кинжал, Арнх в движение си бръснеше главата, унищожавайки едва наболата си коса. Войните от Пограничното кралство следваха единствено на тях понятна мода и блестяха с голите си тикви за радост на себе си и слънцето.

Лично аз, както и Гръмогласния, също малко се притеснявах за главата на Арнх. Струваше ми се, че всеки момент ръката му ще трепне и остро наточеният кинжал ще отреже я ухото, я главата на воина.

— Слушай, Арнх — хитро попита Халас. — А не се ли страхуваш, че дъждецът ще ти накваси плешивината?

— А ти не се ли страхуваш? — лениво попита Арнх, докато пробваше с палец остротата на острието.

— От какво? — стресна се гномът.

— Че брадата ти ще се накваси! — отряза воинът.

— Ухапа те! — радостно изкудкудяка Делер към Халас.

— Да беше млъкнал бе, герой! — озъби се Халас на джуджето. — Да не би любимата ти шапка да се намокри!

— Откъде ви хрумна, че ще вали? — без да се обръща, попита яздещият пред нас Мармот. — Котка! Наистина ли ще вали?

— Ъхъ!

— Де да имах твоята увереност — въздъхна Гръмогласния.

— Можеш да я придобиеш, ако се огледаш назад като Котката — весело се изкиска шутът.

Предсказанието на Котката относно времето стана абсолютно ясно веднага щом последвахме съвета на шута.

По цялата линия на хоризонта бавно и величествено нарастваше тъмно-лилава, а тук-там и синьо-черна ивица буреносни облаци.

— А ние си помислихме, че сега освен опасности си придобил умение и времето да предсказваш! — разочаровано проточи Фенерджията.

Видът му беше като на дете, на което внезапно са му отмъкнали и близалката, и кифлата.

— Да не съм някоя жаба, че да предсказвам времето? — подсмихна се Котката, а след това още веднъж се вгледа внимателно в далечния буреносен фронт.

— Ур-ра! — каза Мармота. — Дългоочакваната разхлада наближава!

Лингът на рамото му се оживи и розовият му нос възбудено потрепна. Явно той също усещаше приближаващата буря.

— Само да не загазим — промърмори Котката и хвърли притеснен поглед на черната линия.

Тя вече бе набъбнала като мях, препълнен с вода, и като че ли малко ни беше наближила. Връхлиташе ни не дъжд, а цяла буря!