Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 23

Няколко века се извършвало систематично унищожаване на расата на гоблините, като се организирали истински хайки в горите на Заграбия, въпреки риска от сблъсък с орките. Стигнало се дотам, че някога многочисления мирен народец, който страдал не само от ятаганите на орките, но и от мечовете и копията на хората, бил почти напълно изтребен. И когато най-накрая сме разбрали истината (тоест сме преглътнали гордостта си и сме попитали елфите, макар че в началото да не сме им повярвали), били останали само няколко малки племена, скрили се от хора и орки в най-затънтените части на Заграбия с помощта на магията на своите шамани. В крайна сметка недоразумението се изяснило (след още четири века някой все пак решил да разбере защо ужасните зелени джуджета не се хвърлят с оголени зъби срещу човешките мечове, а бягат ужасено в горския гъсталак) и малчовците гоблини били оставени на мира, а преди около сто години дори започнали да ги наемат на работа. Оказало се, че били много умни, находчиви, адаптивни и с пиперлив език, тоест много подходящи за посланици и шпиони. Също така Орденът на маговете силно се заинтересувал от гоблинското шаманство, водещо началото си от обредите на шаманите на орките и тъмните елфи.

Шаманството беше най-древната магия на нашия свят. За първи път се появило в Сиала заедно с огрите — най-древната раса в Сиала, затова маговете изпитваха огромен интерес към тази магия като към първоизточник, който е бил заимстван от огрите първо от орките, след това от елфите, а после и от гоблините.

Гоблинът се оказа шут. За това говореше и шапката му със звънчета, и шутовското му облекло, цялото на червено-сини квадрати, и шутовският му жезъл, който стискаше в зелената си ръка. Беше седнал направо на килима, подгънал смешните си къси крачета, и от време на време извърташе глава, при което звънчетата му издаваха весели и мелодични звуци. Забелязал, че го гледам изумено, гоблинът ми се ухили, показвайки ред остри като игли зъби. Сбърчи дългия си крив нос, намигна ми със сините си очи и изплези червен език. Чудесно! Шут по време на работа!

Обърнах поглед към последния непознат в стаята, пред чието кресло стоеше гоблинът. Външно човекът приличаше на преуспяващ кръчмар. Дебел, дребен, с плешива глава и добре поддържани ръце. И дрехите му бяха повече от скромни. Обикновен дебел пуловер от овча вълна. Такива пуловери плетяха селяните, живеещи в близост до Самотния великан — перфектно защитаваха човек през януарските студове. Интересно, дали не му беше горещо в него? Широки кафяви панталони, каквито носят обикновените стражи. Абсолютно сив и незабележим човечец, ако не обръщаш внимание на дебелия златен пръстен с огромен рубин на дясната му ръка и на очите. В тези кафяви очи се криеше ум, стомана и власт. Властта на краля.