Читать «Прокрадващ се в сенките» онлайн - страница 15

Преди още да успея да отпия от тъмното пиво, пред масата изникна блед мършав субект и безцеремонно седна на стола срещу мен. Лично аз виждах този младеж за първи път.

— Да не би да съм ви поканил? — попитах колкото се може по-безразлично.

Този тип веднага не ми хареса. Неговата бледност и мършавост навеждаха на мисълта, че е вампир, но аз, разбира се, грешах. Вампирите не съществуваха. Неканеният гост беше човек. И то опасен човек. Спокойни уверени жестове, нито едно излишно движение, очите му гледаха студено, проницателно и оценяващо. Всичко това подсказваше, че моят съсед е много, ама наистина много опасен. Прииска ми се да посегна към арбалета си. Но се отказах. Можеше да има много причини за появата му. Дали просто не е решил да поговори за времето? Неканеният гост усети мимолетното ми напрягане и се усмихна иронично:

— Ти ли си Гарет?

— Може би — свих рамене и отпих от бирата.

— Помолиха ме да ти предам нещо…

— Да не би пари? — показах искрена изненада аз.

— О, не — бледият нямаше намерение да влиза в словесна престрелка. — Трябва да ти предам, че Маркун не е доволен.

— Откога наемни убийци предават съобщения от главата на гилдията на крадците? — рязко попитах аз и оставих чашата. — Или гилдията на убийците се е сдушила с гилдията на нощното братство?

— Това не е твоя работа, Гарет — бледият изобщо не трепна, че се досетих какъв е. — Маркун за последен път ти предлага да влезеш в гилдията и да си платиш членския внос.

Ех, тези гилдии! Кралят си затваряше очите за гилдията на крадците и гилдията на убийците. Поне през повечето време. Официалните власти не пипаха тези съмнителни организации, така че те си бяха явни и плащаха данъци. И трябва да отбележа, че от гилдиите в хазната постъпваха огромни данъци. Наистина огромни. Почти половината от заработените пари на крадците и убийците. Точно поради тази причина аз не бях в гилдията. Защо някой ще подарява пари, спечелени с почти честен труд? Въпреки че, например, в съседна Исилия тези гилдии бяха забранени. В тамошната хазна и така си тече злато от гномите от Стоманените шахти.

— Жалко, че ще го разочаровам — усмихнах се колкото може по-гадно.

Гарет-сянката, майсторът-крадец, за когото в Авендум се носеха легенди и който никога не е бил залавян от стражите, не иска да се присъедини към гилдията на крадците в града.

— Аз съм свободен ловец. И с нищо не съм задължен на Маркун. Той и така е захапал всички крадци в Авендум, нямам намерение да се подчинявам на този разплут джебчия.

— Добре — бледият изобщо не се разстрои от отказа ми и все така безразлично ме гледаше в очите. — Това ли е последната ти дума?

Кимнах, показвайки, че разговорът е изчерпан. През шума и врявата в заведението ухото ми долови тихото щракване на опъната пружина. Отново погледнах към убиеца. Ръцете му вече бяха под масата. Това беше останало незабелязано от мен и още веднъж говореше, че Бледия е професионалист от висока класа.