Читать «Господин Ибрахим и цветята на Корана» онлайн - страница 2

Защото господин Ибрахим по общо мнение беше за мъдрец. Вероятно защото той поне от четирийсет години беше „арабинът“ в една еврейска уличка. Вероятно защото много се усмихваше, а малко говореше. Вероятно защото изглежда беше успял да убегне от обичайното щуране на смъртните, най-вече на парижките смъртни, като не шаваше много-много, сякаш присаден като калем на своето столче, и никога не подреждаше рафтовете пред когото и да било, а между полунощ и осем сутринта изчезваше незнайно къде.

И тъй, всеки ден пазарувах и приготвях яденето. Купувах само консерви. Ако ги купувах всеки ден, то не беше, за да са пресни, не, а защото баща ми оставяше пари само за деня, пък и по-лесно се готвеха!

Когато започнах да крада от баща ми, за да го накажа, че се усъмни в мен, почнах да крада и от господин Ибрахим. Малко ме беше срам, но за да преборя срама си, в мига, когато плащах, мислех много усилено:

„В края на краищата, той е просто арабин!“

Всеки ден гледах право в очите на господин Ибрахим и това ми придаваше смелост.

„В края на краищата, той е просто арабин!“

— Не съм арабин, Момо, идвам от Златния полумесец.

Насъбрах си покупките и излязох на улицата направо смачкан. Господин Ибрахим чуваше мислите ми! А щом чуваше мислите ми сигурно знаеше и че му задигам разни работи?

На другия ден не свих нито една кутия, а го попитах:

— Какво е Златният полумесец?

Признавам си, че цяла нощ си бях представял как господин Ибрахим лети сред звездно небе, яхнал рога на един златен полумесец.

— Това е названието на една област, която се простира от Анадола до Персия, Момо.

На другия ден, докато си вадех портмонето, добавих:

— Не се казвам Момо, а Мойсей.

На следващия ден той пък добави:

— Знам, че се казваш Мойсей, точно затова ти казвам Момо, за да не е толкова впечатляващо.

На другия ден, докато си броях стотинките, попитах:

— Е, какво ви е на вас? Мойсей е еврейско, не е арабско.

— Аз не съм арабин, Момо, аз съм мюсюлманин.

— А защо тогава хората ви казват „арабина на улицата“, щом не сте арабин?

— Момо, на езика на бакалите „арабин“ означава „отворено от осем сутрин до полунощ и дори в неделя“.

И тъй си вървеше разговорът. С по едно изречение на ден. Имахме време. Той, защото беше стар, а аз, защото бях млад. И крадях по една консерва през ден.

Мисля си, че щяха да ни трябват година или две, за да проведем едночасов разговор, ако не бяхме срещнали Бриджит Бардо.

Голяма суматоха на улица „Бльо“. Движението спряно. Улицата блокирана. Снима се филм.

Всичко живо от улиците „Бльо“, „Папийон“ и „Фобур Поасониер“, което има определен пол, е нащрек. Жените искат да видят дали е толкова красива, колкото се говори, а мъжете изобщо не мислят, защото изразът на мисълта им се е заклещил в ципа на дюкяна. Бриджит Бардо е тук! Оха, истинската Бриджит Бардо!

Застанах на прозореца. Гледам я и тя ми напомня за котката на съседите от четвъртия, дребна, красива котка, която обожава да се изтяга на слънце на балкона и която изглежда живее, диша и примижава единствено за да предизвиква възхищение. Като се вглеждам добре, установявам също, че наистина прилича на курвите от улица „Паради“, които се дегизират като Бриджит Бардо, за да привличат клиентите. И накрая, в пълен захлас виждам, че господин Ибрахим е излязъл на прага. За първи път — поне откакто аз съществувам — той беше станал от табуретката си.