Читать «Приятна вечер» онлайн - страница 92

— Баща ти има. Ще чакаме да му се обадиш. Кажи му, че ако не получим пет милиона долара в сто пачки, ще ти отрежа проклетите уши и ще нарежа лицето на жена ти на парчета.

Застанала в сянката, Анита слушаше. Пръстите й продължаваха да галят дръжката на ножа.

* * *

В помещението на сейфа, сега със зейнала врата, Брейди отваряше касетките със скъпоценностите. Той работеше бързо и сръчно, подсвирквайки си „Любовта е най-сладкото нещо“, любимата му песен по време на работа. Като отвореше касетка, подаваше я на Баниън, който изпразваше съдържанието в малко куфарче.

След като отвори 15 касетки, Брейди спря и раздвижи пръстите си. Ухили се на Баниън.

— Истински сън! Казах ли ти, момче, това е по-хубаво, отколкото да береш ябълки.

Баниън усещаше далечна пронизваща болка. Беше напрегнат. По лицето му изби пот, но той се опита да се усмихне.

Брейди продължи с касетките.

Половин час, откак бяха влезли и всички касетки вече бяха отворени.

— Добре — продума Брейди, отмести празните касетки и отново заключи вратата. — Сега да пипнем диамантите на Уорънтънови. Остави куфарчето тук. Ще се върнем по същия път. — Погледна часовника си. Беше два и петдесет. — Трябва да са си легнали. Пистолетът в теб ли е, Майк?

— Да.

— Хайде тогава!

Брейди нагласи стълбата, която водеше към покрива.

— Ще тръгна пръв.

Той тихо се заизкачва, отвори капандурата и се появи на покрива с изглед към терасата.

Баниън се изкачи с усилие, дишаше тежко. Двамата мъже стояха в полумрака и гледаха към осветената тераса. Брейди се вцепени, когато видя, че в стаята още свети.

— Чакай — прошепна той, те още не са си легнали.

Неговият шепот в тишината на нощта достигна до Анита, която беше застанала до вратата на терасата. С бързината на гущер тя се скри зад една саксия с голям цветен храст коленичи и погледна към покрива. Видя двама мъже, осветени от лунните лъчи: открояваха се белите им ризи.

Брейди огледа слабо осветената тераса. Хайде, Майк, да не губим време. Да видим какво става. Той тихо слезе от покрива на терасата, следван от Баниън.

Брейди направи знак на Баниън да остане на мястото си, тихо се приближи до вратата на стаята. Анита се сгуши още повече в сянката. Тя го видя как мина покрай нея — почти я докосна. Брейди надникна в стаята и замръзна. Видя гърба на дрипав човек. Зърна тила на Мария и Уилбър, седнали на дивана. Срещу тях бе застанал як, плешив и брадясал мъж, който държеше проблясващ на светлината нож.

В тишината на нощта чу мъжът да казва:

— Така че, господин Уорънтън, обадете се на баща си. Кажете му да донесе пет милиона долара в брой. Чухте ли?

Последното беше казано с по-висок тон.

Брейди веднага усети какво става. Уорънтънови бяха задържани за откуп. Поглеждайки в едно огледало в отсрещния край на стаята, той можеше да види лицата на Уорънтънови, седнали един до друг. Видя че жената носеше фантастичните си накити. Едва не си подсвирна „Любовта е най-хубавото нещо“. Нова ситуация. Обърна глава и направи знак на Баниън, който се приближи тихо до него.

— Заеми се първо с дебелия — измърмори Брейди, после с плешивия. — Той шепнеше в ухото на Баниън. — След това тези двамата. Стреляй бързо, Майк!