Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 66
Алисън Ноел
— Смятах, че там ти харесва — отбелязвам, като същевременно внимателно избягвам очите му. — Все пак именно ти го създаде.
Той кимва. Само че жестът му предполага, че не просто се бори да запази спокойствие, но и се опитва да скрие какво мисли. И истината е, че не мога да го понеса. Наистина не издържам. Искам просто да отида — и то
— Наистина ми харесва — отвръща ми той с нисък, премерен глас. — Както отбеляза, аз съм създателят му. Но макар да съм доволен, че ти харесва, също така съм и притеснен.
Издухвам косата от челото си и скръствам ръце пред гърдите си — въобще правя всичко възможно да му стане пределно ясно, че съм изнервена. Наистина нямам повече време за губене тук.
— Евър, аз…
Той се протяга към мен, но аз се сгърчвам и бързо се отдръпвам. Още един симптом на ужасната ми зависимост — и отново напълно несъзнателен и неволен. Именно това е причината да искам да се махна оттук — и то наистина бързо.
Той поклаща глава и решава да опита отново. Погледът му е дълбок и много тъжен, когато ме пита:
— Какво се случва с теб? Напоследък не си на себе си. А и сега, когато бяхме у Майлс… — Той проверява движението през рамо и бързо сменя платната. — Ами, ужасно ми е неприятно да го кажа, но в мига, в който видя Джуд, ти… енергията ти определено се промени, и то драстично. А после дойде и Роман и тогава…
Той преглъща мъчително и стисва зъби. Отнема му известно време, преди да успее да се вземе в ръце и да довърши:
— Евър, какво става?
Свеждам глава. Очите ми започват ужасно да парят, когато отново се опитвам да му кажа. Само че не мога, магията не ми позволява. Тогава решавам вместо обяснение да се скарам с него. Сигурна съм, че чудовището няма да има нищо против — а аз съм готова на абсолютно всичко, стига да го убедя да ме последва и да се махнем оттук веднага.
— Това е смешно! — възкликвам и моментално се намразвам за думите си, но нямам друг избор. — Наистина! Не мога да повярвам, че го казваш. Ако случайно не си забелязал, мечтаното ми лято — да се пека на плажа с теб всеки ден — изобщо не се развива според плановете. А и няма изгледи да се сбъдне скоро. Много съжалявам, че искам да се възползвам от малкото случаи, когато мога да отскоча до Съмърленд и да се позабавлявам!
Поклащам глава и се обръщам настрани. Стисвам още по-плътно ръце пред гърдите си — не от яд, разбира се, просто трябва да скрия, че треперят ужасно. Зная, че не е честно да говоря така и да се държа като капризно и неразумно дете, но ако успея да го накарам да дойде с мен, ако сме там, ще съм в състояние да му обясня всичко.
Осъзнавам тежестта на погледа му върху лицето си, а също и че наблюдава появилите се под очите ми тъмни кръгове, акнето, избило на брадичката ми, начина, по който дрехите висят отпуснати на гърба ми — загубих твърде много тегло. Чуди се от какво са предизвикани всички тези промени и защо се провалям в абсолютно всичко. Толкова искрено е загрижен за мен, че сърцето ми се къса да го гледам.
