Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 148

Срещнах погледа й. По устните й плъзна усмивка, която изчезна толкова бързо, че се зачудих дали наистина съм я видяла. След нея обаче остана едно почти неосезаемо чувство за тревога. Чувствах много повече от уплаха, когато се обърнах отново към Деймън…

— Евър? Ехо-о-о! — вика ме Ава, Роми се разсмива, а Райни измърморва нещо (без съмнение обидно) под носа си. — Тук ли си още? Все още ли се наслаждаваш с нас на пречистващото дишане?

И просто така, в миг споменът ми за прекарания на плажа ден се разпада и се озовавам отново в къщата на Ава.

Поклащам глава и срещам очите й:

— Ъ-ъ-ъ, не, май… струва ми се, че се разсеях за кратко.

Ава само свива рамене. Тя е от онези симпатични учители, които гледат спокойно на нещата, не си служат с наказания и не търсят непрекъснато грешки в учениците си.

— Случва се — казва. — Можем ли да ти помогнем с нещо?

Стрелвам с поглед Роми и Райни и поклащам глава:

— Не. Добре съм.

После гледам безмълвно как повдига ръце високо над главата си, протяга се мързеливо и спокойно, а накрая вперва поглед в мен и пита:

— Какво мислиш? Искаш ли да опиташ?

Стисвам устни и повдигам рамене. Не съм много сигурна дали ще успея, но съм готова да опитам.

— Добре — усмихва се тя. — Мисля, че времето настъпи. Искаш ли компания, или предпочиташ да отидеш сама?

Хвърлям поглед към близначките и забелязвам, че заинтригувано разглеждат обувките си и картините по стената — въобще всичко друго, освен мен. Последните няколко опита да стигнат до Съмърленд се провалиха, а аз не искам да се почувстват още по-зле, затова измърморвам:

— Ъ-ъ, мисля, че ще отида сама, ако нямате нищо против.

Ава ме поглежда внимателно, след което мълчаливо събира длани, скланя глава и казва:

— Успешно пътуване, Евър. На добър час и се върни при нас без произшествия.

Думите й все още отекват в ума ми, когато подминавам обширните ароматни поля и се приземявам точно пред Великите храмове на познанието. Изправям се на крака и се изтупвам. Чувствам се готова, пречистена, абсолютно цяла, обновена. Надявам се, че онзи — който и да е той — който отговаря за допускането на посетители, ще се съгласи с мен.

Надявам се, че ще успея да видя вечно променящата се фасада.

Бързам да се покатеря по стъпалата. Не искам да губя дори и секунда в разтакаване, не искам да дам време на съмнението да се прокрадне в мен. Вдигам очи към огромната сграда пред себе си, величествените колони, грандиозния наклонен покрив, и ахвам от облекчение, когато тя започва да проблясва и да се променя. Превръща се последователно в най-красивите и свещени места на света, а вратите рязко се отварят и сякаш ме приветстват.

Влязох!

Върнах се.

Вървя по бляскавия мраморен под. Подминавам редиците маси и пейки, на които седят хиляди хора, вглъбени в собствените си духовни търсения. Всички те са надвесени над собствените си кристални плочи, всички търсят своите отговори. И изведнъж осъзнавам, че не съм по-различна от тях, че всички сме тук по една и съща причина — търсим нещо.

Затова затварям очи и си мисля:

Най-напред бих искала да благодаря най-покорно, че ми дадохте втори шанс и ми позволихте да се върна. Знам, че сбърках и оплесках нещата, отклоних се от правилния път и за малко да се загубя, но сега научих някои неща. Обещавам, че няма да греша повече… или поне няма да направя същата грешка втори път. Истината обаче е, че все още търся същото нещо. Трябва да взема противоотровата от Роман, така че Деймън и аз да можем… ами… да бъдем заедно. И тъй като Роман е ключът към това — тя е у него и само той знае как да я приготвя — наистина трябва да знам как да се справя с него. Или по-скоро как да подходя към него, така че да ми даде онова, което искам, но без… ами, без да го манипулирам или да… да правя заклинания и… Не искам да попадам в същата ситуация отново, нито да затъвам така. Затова… опитвам се да кажа, че искам да знам как да се приближа към него. Не знам как да постъпя, наистина. Ако можете да ми помогнете, да ми подскажете малко — да ми разкриете онова, което по ваша преценка ще ми е нужно, за да се справя с него по правилния начин… Ами… ще ви бъда искрено и дълбоко благодарна.