Читать «Тъмен пламък» онлайн - страница 145

Трийсета глава

— Добре. Сега искам да се съсредоточиш върху подхранването на енергията си. Пречисти я, след това я увеличи и ускори… все по-бързо и по-бързо. Смяташ ли, че ще се справиш?

Стисвам очи и се концентрирам. Ускоряването винаги е било най-трудната част. Ясно помня онзи случай, когато Джуд пробва да ме научи, за да мога да виждам Райли отново. Само че колкото и да опитвах, енергията ми си оставаше твърде мудна, забавена и объркана. Скоростта й стигаше единствено колкото да усетя мислите и образите на прикованите или поне свързаните със земята същества, не и на онези, които вече са прекосили моста. Макар именно тях да исках да зърна.

— С всяко вдишване искам да си представяш красива бяла светлина, лечебна и трептяща, която те изпълва от главата чак до петите. После, при всяко издишване, трябва да си представиш как цялата остатъчна негативна енергия, всички съмнения и мисли, започващи с „не мога“, те напускат завинаги. Ако желаеш, можеш да ги изобразиш в ума си като гъста мътна струя от сива гнусотия, която изтича от теб. На мен този образ винаги ми е вършил работа.

Тя се разсмива, гласът й е лек като перце.

Кимвам леко, а тъй като очите ми са затворени, не мога да видя кимването на близначките — само си представям, че го правят. Отношението им към Ава е, общо взето, същото както към Деймън — боготворят я и правят с невероятна охота всичко, което иска от тях. Впрочем те изобщо не бяха въодушевени при изключването на „Книгата на сенките“ от учебния им план, независимо от моите патила в света на магията, които би трябвало да им послужат като предупреждение за това как нещата могат да се объркат. Достатъчно е преценките ти да се замъглят, а добрите намерения — да бъдат надмогнати от изскочила от сенките мания. Въпреки това побързаха настойчиво да заявят, че никога не биха направили подобна глупост като мен. И никога не биха провели какъвто и да било ритуал по време на тъмната луна. Биха опитали да контролират единствено материята — в никакъв случай действията на друго човешко същество. Само че Ава остана непреклонна. Затова в момента всички ние се занимаваме отново с пречистване на енергията и медитация.

А пък аз, макар да се съобразявам и да вървя по плана — представям си бялата светлина, която прониква и изпълва цялото ми тяло, като едновременно с това прогонвам цялата отрицателна смет, която се е събрала в него — мисля за друго.

Макар да са изминали само няколко седмици, откакто се занимавам с това, вече се забелязва невероятна разлика. В момента изглеждам и се чувствам много по-добре, но което е най-важното, проявявам всичко с лекота и освен това без проблем общувам с Деймън чрез телепатия. Но — въпреки че чудесно разбирам, че участието ми в тази група за медитации е единствено и само за мое добро и ще ми помогне да стигна до крайната си цел — не мога да спра да мисля за вчерашния ден. Взех си отпуск и го прекарах на плажа заедно е Деймън, а в момента умът ми не спира да се връща към тези мигове.